- „Съжалявам, но….“ Това фалшиво извинение запазва достойнството и егото на извиняващият се. Хората прибягват до това извинение, когато не могат да приемат факта, че техните планове са се провалили и затова обвиняват обстоятелствата. Това, което извиняващият действително казва, е „не си променяй мнението за мен и не ме дръж отговорен, ситуацията беше извън мой контрол.“ Също понякога, когато употребяваме „но“ в извинението си искаме да кажем, че дори и другият отсреща да беше на наше място щеше също да се провали. + Правилното е: „Съжалявам, че…“ (следва грешната постъпка, която по никакъв начин трябва да хвърля вина на слушателя или да бяга от отговорност) *Някой може да каже тук: „Добре но наистина понякога изникват важни непредвидени неща, които провалят плановете. Примерно влака закъснее с 1час. Не трябва ли да кажа на другият отсреща какво се е случило“. Отг.: Разбира се! Но това вече не е извинение, а обяснение на ситуацията. Ако мислите, че имате вина не използвайте „но“, защото по този начин бягате от отговорност.
- „Съжалявам, че се чувстваш така“. Това фалшиво извинение наистина показва липса на съчувствие. Когато казваме такива думи ние всъщност казваме, че другият е твърде чувствителен. По този начин другият отсреща си мисли, че му забраняваме да се чувства обиден или накърнен. +Правилното е: „Съжалявам, че аз станах причина да се чувстваш така“.
- „Съжалявам, ти ме принуди да го сторя“. Това е просто „измиване на ръцете“, за да се прехвърли напълно отговорността за случилото се върху другият. Това е което Пилат направи бягайки от отговорност, като прехвърли вината на ревящата тълпа. +Правилното е: „Съжалявам, за действията си, не биваше да го правя“.
- „Съжалявам, че си ядосан“. Това е всъщност обвинение, че другият е с високо-октаново число 🙂 Иначе казано, обвиняваме го, „че лесно се пали“. Също така казвайки иронично „съжалявам, че си ядосан“ омаловажаваме постъпката си, правейки я „дреболия“, за която не си струва да се ядосва човек. +Правилното е „съжалявам, че бях причината да се ядосаш“.
- „Съжалявам, че не ти харесва постъпката ми“. Този човек не съжалява въобще. Това, което действително казва е „Отивам да правя това, което съм намислил и ти не можеш да ме спреш“. (Също така има и обвинение в това – „не ти харесва постъпката ми?“ „следователно нямаш вкус/неразбираш!“). +Правилното е „съжалявам за действията си, не биваше да постъпвам така към теб.“