Защо да приемеш прекалено малко от другите е много лошо?
Ако си отраснал в проблемно семейство, вероятно си научен, че да бъдеш „добър“ човек значи да не се нуждаеш или да не взимаш „много“ от другите.
Твоите проблемни родители вероятно не са могли да отговорят на твоите естествени нужди. Те са те научили, че ако не искаш и че не ти трябва помощ, ще е по-лесно някакси да се разбираш с тях. Постепенно си се научил да не им се пречкаш и особено да не искаш нещо, което те не са могли да ти дадат.
Като цяло вътрешно си бил убеден, че „да нямаш нужди“, значи да бъдеш „добър“, научили си се да отричаш своите потребности и желания. И понякога това е помагало нещата да минават по-лесно.
Старите навици се заличават най-трудно
Сега вече си зрял човек, но продължаваш да се чувстваш неудобно, когато приемаш чужда помощ или друг вид благородна постъпка. Да ги приемеш, ти се струват ужасно срамно и дори като проява на егоизъм. Дори се тревожиш, че ако приемеш жеста, може да донесе болка на теб, а твоят благодетел, би те харесвал по-малко, тайно да те намрази или пък да очаква огромна услуга в замяна.
Вероятно често изричаш следните реплики: „О, не, не, благодаря. Няма нужда, всичко е наред“, „Не се притеснявайте за мен, няма нужда“. Мислиш, че казвайки ги, ще те те спаси от непопулярност и даже ще ти помогне да се впишеш по-лесно, защото не си претенциозен/а или капризен/а.
Голямата цена
Не би пострадал по никакъв начин, ако откажеш чуждата помощ, нали така? „Голяма работа!“ Е, може нещата да станат малко по-сложни за теб, но поне никой не би се оплакал, че искаш прекалено много. А и ти можеш да бъдеш горд, че вършиш всичко сам, дори и това да значи по-трудния начин.
Но всъщност има проблем с тази концепция. Виждал съм безброй пъти при пораснали деца на проблемни семейства и дори и от личен опит го казвам:
Когато не искаш чужда помощ или не я приемаш, ти отблъскваш най-близките и добри приятели и привличаш неправилните, лошите.
Ако правиш нещата, които споменах горе, най-вероятно си заобиколен от хора, които не биха ти помогнали, така както ти би се отзовал на техните нужди.
Най-странното е, че ти дори не го осъзнаваш, защото ти никога не си ги тествал. Ти само допускаш, че ако някаква трагедия те сполети, те ще бъдат до теб, че тях ще ги е грижа за теб. Мислиш, че те ще ти направят супа, когато си болен, че ще гледат децата ти, когато имаш нужда, че ще се жертват за теб, защото ти би направил всичко това за тях.
Предположения, предположения
Спри за секунда, ти си този, който никога не ги безпокои за нищо. Ти си този, който обикновено дава много повече, отколкото получава. Те те харесват, защото е толкова лесно да те познават! Ти никога не молиш за нищо, никога не предявяваш претенции. Лесно им е да бъдат приятели с някой като теб, като да ползваш безплатни билети или да ядеш, като друг поема сметката.
Що за „приятел“ е този, който се огражда с хора, които е сигурен, че няма да поискат неговата помощ, че няма да го безпокоят прекалено много?
Това не е добър приятел! Това е егоистичен и не грижовен човек, „приятел до време “, както често ги наричаме – тези които са до теб в добро, но бягат по-бързо от вятъра, когато ти имаш нужда от подкрепа и помощ. Те просто харесват хора, които не искат нищо от тях, защото самите те не обичат да дават, а да вземат.
Когато всичко се разпада
Можеш да подлагаш написаното под съмнение, но ето кога ще се увериш, че да НЕ изискваш достатъчно от другите, не е полезно
…именно когато всичко се разпада около теб, когато си на най-ниското място в живота си, когато отчаяно се нуждаеш от подкрепата на хората, от които никога не си изисквал нищо. Тогава те честно ти –обръщат гръб или дори се обръщат срещу теб.
Идеално време да го направят, нали? Но тогава, тяхната истинска самоличност се проявява, когато да стоят до теб изисква усилия от тяхна страна, може би и малка саможертва. Не едва ли биха ти оказали помощта и подкрепата, от която се нуждаеш, ако никога не са очаквали, че ще ти трябва. Едва ли някой се научава да кара колело от първият път. Защо тогава предполагаш, че тези, които досега не са направили нищо ще ти помогнат, когато се нуждаеш?
Изведнъж те могат да заявят, че ти трябва прекалено много, а те са заети и претоварени. Може да се стигне до момента, в които те критикуват и отхвърлят, дори да се опитат да те убедят, че е прекалено трудно да бъдат твой приятели. А всъщност истината е, че сега за момент ти се нуждаеш да получаваш повече, отколкото даваш, а това просто не е приемливо за тях. За да останете „приятели“ има само един изход и това е да се върнеш към това да бъдеш отново мил, добър и „лесен“ приятел.
Може да се окажеш доста шокиран/а и ужасен/а, да се чудиш на постъпките им, да си задаваш въпроса какво не е наред със света, да не проумяваш защо „приятелите“ ти не ти съчувстват и не те разбират.
Има и още едно много важно нещо
Омаловажаването на нуждите ти или тоталното им отричане с реплики „О не благодаря“ и прочие е само по себе си „лъжа“. И при това доста опасна! Когато постоянно и упорито лъжем съзнанието си неговите разбирания за това, какво е вярно и невярно се деформират. В нашият случай всеки път, когато отречем нуждата си учим ума си на грешната действителност, а именно – „добре съм си така“. Въпреки, че това „самоманипулиране“ може да ни спести негативните чувства от реалността – а именно „нуждая се от помощ“, в крайна сметка няма да има обективна положителна промяна и с времето съществува опасността да изгубим реалистична представа за нуждите си.
В теб е ключа
Това се случва, когато повтаряш на хората да не се тревожат за теб, когато те се опитват да ти помогнат. Неправилните хора те заобикалят и те се превръщат в твоето приятелско обкръжение.
А междувременно хората, които обичат да дават, ще са разбрали, че ти се чувстваш некомфортно да приемаш тяхната помощ и с идея да предпазят твоите чувства, те пренасочват благородното си желание да подкрепят и помагат към други, които са готови да го приемат.
Източник: http://lightshouse.org/lights-blog/the-problem-with-being-too-nice-part-one#axzz2IcN3IhlY