2 стотинки на пътя

Разтоварвахме торби с цимент. Камионът с цимента не можеше да влезе по-близо до входа на строителната площадка, защото багерите копаеха канали за водопровода. Затова носехме торбите по една тясна и дълга пътека между изкопите. Още при първото минаване по пътеката забелязах до крака си монета от 2 стотинки. Отминах я. Та кой днес си прави труда да спре и да се наведе за 2 стотинки!? И то с торба цимент на гърба!

Но монетата така силно блестеше на слънцето, че макар и с неохота, след няколко крачки се спрях. Върнах се назад при монетата. Погледнах я отвисоко - изглеждаше толкова мъничка и незначителна. Монета, която нямаше почти никаква стойност. С 2 стотинки не можеш да си купиш нищо.

Но си спомних как веднъж ми се случи да не ми достигат точно 2 стотинки, за да си купя кафе от лафката. И така и не си купих, защото ме беше срам хората да не си кажат "Този пък няма 2 стотинки!" А беше ранна утрин и умирах за кафе! В онзи миг 2 стотинки станаха всичко. Всичко, което не ми достигаше. Всичко, което нямах и исках да имам. 2-те стотинки, които нямаха никаква стойност, бяха добили цялата стойност на света... Хм!

Докато гледах монетата отвисоко и разсъждавах за нейната стойност, изведнъж се сетих за Господ. Дали пък сега и Той не стои над мен, гледайки на живота ми по същия начин, както аз на тези 2 стотинки. Изтръпнах! Та какво за него е един човешки живот!? Същото - 2 стотинки, изпречили се на пътя Му. 2 стотинки, които изглеждат в очите Му толкова мънички и незначителни, че Той може с лекота да не ги забележи и да ги отмине. Или просто да си помисли това, което и аз си помислих: "Та кой днес си прави труда да спре и да се наведе за 2 стотинки!?" Но Бог го прави - Той се спира, навежда се от висините на Небесата и Светостта си само за да вземе в ръцете си изпречилите се на пътя Му 2 стотинки човешки живот. И сега разбирах защо го прави. Защото понякога 2 стотинки могат да бъдат нищо, но и всичко. А за Господ те винаги са всичко, защото Той знае каква е номиналната стойност на тези 2 стотинки - Голгота!...

...Монетата от 2 стотинки продължаваше да блести като детска усмивка на слънцето. Наведох се и я взех. В този момент чух как колегите зад мен крещяха като обезумели: "Пази сееееееееееее!" Над главата ми премина стрелата на крана, който беше направил опасна маневра. Ако не се бях навел, за да взема 2- те стотинки, стрелата щеше да ми разбие главата. Стоех неподвижен, направо вцепенен, а в ръката си стисках 2-те стотинки... човешки живот!

Публикувано от Петър Донкин