Пътешествието към успеха

(По Джон Максуел)

Подготовка за пътешествието към успеха

Когато се подготвяш да поемеш по пътя към успеха, има една съществена дейност, която само ти можеш да изпълниш за себе си. Подобно е, като да подготвиш куфара си за пътуване, понеже това определя какво ще можеш да извършиш по време на пътешествието си. Тази дейност е подготвяне и преследване на личен план за растеж. Този процес повече от всичко друго ще определи, дали ще продължаваш да растеш към твоят максимален потенциал. И, както старата ирландска поговорка казва, „Ти трябва сам да си растеш, без значение, колко виск е дядо ти”. С други думи нищо от твоето минало няма да ти гарантира, че ще продължаваш да израстваш към максималния си потенциал в бъдещето – нито позициите които притежаваш, нито постигнатите образования, нито натрупаният опит, нито получените награди, нито натрупаните ти състояния. Планирай своя растеж – и след това продължавай в него – това е единственото нещо, което работи.

Нищо в твоето минало не гарантира, че ще продължавш да растеш към максималния си потенциал в бъдеще.

Преди няколко години, когато преподавах на лидерска конференция, един мъж на около 60 години дойде при мен по време на почивката и ми каза: „Научавам толкова много неща на тази конференция, че ми се искаше да те чуя преди двадесет години!”

Аз се усмихнах на себе си и казах: „Не, не би искал. Не би искал да ме чуеш преди двадесет години.”

„Защо казваш това?” – попита той.

„Преди двадесет години,” отговорих, „нямаше нищо, което можех да кажа. Не знаех тези неща – че лидерството е влияние, как да забежиш лидера, принципът 80/20. Всичко, което споделям с теб тази сутрин, е дошло, като резултат на години продължително учене и растеж.” Желанието и дисциплината да продължавам да раста винаги са били много важни за мен. Когато растях, баща ми ме поставяше на план за четене. Всеки ден, той изискваше от мен да чета по половин час от книги, които той избираше. И, когато получих своята първа шофьорска книжка, баща ми постави книга в жабката, и каза: „Синко, не пътувай никъде без книга. Ако попаднеш в задръстване, можеш да използваш времето да четеш и подобряваш себе си.” Баща ми още ме пращаше на семинари, като на Дейл Карнеги „Как да печелим приятели и влияем на другите.”, когато бях все още в гимназията.

Планът на баща ми със сигурност ми помогна да науча ценността на личния растеж и когато бях на седемнадесет години, аз отделях повече време на моето развитие. Тогава започнах да чета систематично и да събирам изключителни цитати от книги и списания. Открих, че преките пътища не помагат за дългосрочното бягане. Ако трябваше да имам шанса да постигна своя потенциал, трябваше да продължавам да уча, да раста и да се подобрявам.

Растежът е промяна

Поетът Робърт Браунинг пише: „Защо останали сме на земята, освен,  за да растем?” Почти всеки ще се съгласи, че израстването е нещо добро, но сравнително малко хора ще се посветят на този процес. Защо? Защото изисква промяна, а повечето хора не си падат по промяната. Но истината е, че без промяна  растежът е невъзможен. Авторът Гайл Шийи отбелязва:„Ако не се променяме – не растем. Ако не растем – не живеем истински.”  

Растежът изисква временно оставяне на сигурността. Може да означава отказване от познати, но ограничаващи модели, безопасна, но невъзнаграждаваща работа, стойности, в които вече не вярваш, взаимоотношения, загубили своя смисъл. Както Достовески отбелязва: „Да направиш нова стъпка, да навлезеш в нов свят, това е, от което повечето хора се плашат най-много.”  

Би трябвало истинският страх да бъде от точно обратния курс. Не мога да си представя нищо по-плашещо от застоялия живот, избягващ промяна и развитие.

Растежът е избор

Повечето хора се страхуват от промяна, особено когато ги засяга лично. Лев Толостой казва: „Всеки мисли за промяна на света, но никой не мисли за промяна на него самият.” Иронията е в това, че промяната е неизбежна. Всеки трябва да се справя с нея. От друга страна растежът е по желание. Можеш да избереш да растеш или да се бориш срещу растежа, но помни следното: Хора, нежелаещи да растат, никога няма да достигнат потенциала си.

Растежът е решение, което наистина може да направи разлика.

В една от книгите си  моят приятел Хауърд Хендрикс задава въпроса: „Как си се променил...последно време? През последната седмица, да кажем? Или последният месец? Последната година? Можеш ли да бъдеш много конкретен?”

Той знае, как хората имат тенденция да се закоренят, когато нещата опрат до растеж и промяна. Растежът е избор, решение, което наистина може да направи разликата в живота на човек.

Повечето хора не осъзнават, че успешните и неуспешните хора не се различават съществено в способностите си. Те варират в желията си да достигнат максималния си потенциал. Нищо не е по-ефективно, когато опрем до посвещението на личния растеж.

Нека ти помогна да събереш куфара

Да се промениш от обикновен слушател към някой посветен на личния растеж, върви срещу природата на начина, по който повечето хора живеят. Ако попиташ сто човека  колко книги са прочели, откакто са напуснали училище (университет или гимназия), обзалагам се, че само няколко ще кажат, че са прочели повече от една или две. Ако ги попиташ  колко са слушали или доброволно участвали в конференции и семинари за лично израстване, ще бъдат едва няколко. Повечето хора празнуват, когато си получат образованието и дипломата и казват на себе си: „Слава Богу, свърши се. Нека сега само си намеря хубава работа. Приключих с ученето.” Но подобно мислене не може да те отведе по-горе от средното ниво. Ако искаш да вземеш пътешествието на успеха, трябва да продължиш да растеш.

Като някой, който се е посветил на личен растеж и развитие, искам да ти помогна да направиш скока и станеш посветен, саморазвиващ се човек. Това е пътя, по който трябва да вървиш, за да достигнеш потенциала си. Освен това има още една полза: Носи удовлетворение. Най-щастливите хора, които познавам, израстват всеки ден.

Хора, които достигат своя потенциал, имат нагласата за подобрение.

Хвърли поглед на следващите десет принципа. Те ще ти помогнат да се развиеш в човек, посветен на личния растеж:

  1. Избери живот на растеж.

    Казват, че когато испанският композитор-виолончелист Пабло Касалс бил в последните години на живота си, бил запитан от млад репортер: „Господин Касалс, Вие сте деведесет и пет годишен и най-великият виолончелист, живял някога. Защо продължавате да се упражнявате по шест часа на ден?”

    Отговора на Касалс бил: „Защото мисля, че се подобрявам.” Това е начина на посвещение за продължителен растеж, което би трябвало да имате. Хората, които достигат потенциала си, без значение  каква е тяхната професия или бекграунд, имат нагласата за подобрение. Ако мислите, че можете да си „стоите на място” и да продължавате да осъществявате пътешествието си на успех, сте в грешка. Трябва да имате отношение като на генерал Джордж Патън, за който казват, че казал на войските си: „Има едно нещо, което трябва да запомните. Не искам да получавам никакви съобщения, че задържаме позициите си. Трябва да напредваме постоянно!” Мотото на Патън е било, „Винаги нападай! Никога не се окопавай!”

    Единственият начин да подобрите качеството си на живот, е да се подобрявате. Ако искаш организацията ти да расте, трябва да растеш като лидер. Ако искаш да имаш по-добри деца, трябва да станеш по-добър като личност. Ако искаш другите да се отнасят по-нежно с теб, трябва да развиваш по-добри уменията на хората. Няма сигурен начин да направиш хората от твоето обкръжение да се развиват. Еднинственото истинско нещо, което трябва да имаш способност да развиваш, си теб самият. И невероятното е, че когато го правиш, всичко около теб внезапно става по-добро. Накрая, ако искаш да си в пътуването към успеха, трябва да живееш живот на растеж. И единственият начин да растеш е да избереш да растеш.

  2. Започни да растеш днес!

Наполеон Хил е казал: „Не се брои това, което смяташ да правиш, а това, което правиш сега.” Много неуспешни хора имат това, което съм нарекъл „болестта на някой ден”, защото те могат да направят някои неща, които да принесат стойност за тях в момента. Но те ги оставят настрана и казват, че ще ги направят „някой ден”. Тяхното мото е „някой от тези дни”.  Както казва старата английска поговорка: „Някой от тези дни, означава никой от тези дни.” Най-добрият начин да подсигуриш успеха, е да започнеш сега. Няма значение откъде ще започнеш, не се обезсърчава- всеки, който е стигнал там, където е, е започнал откъдето е бил.

Защо е важно да решиш да започнеш да израстваш днес? Има няколко причини:

  • • Растежът не е автоматичен. В моята книга „Пробив през родителството”, аз споменавам, че ти можеш да бъдеш млад само веднъж, но ти можеш да бъдеш незрял за неопределено време. Затова растежът не е автоматичен. Това, че остаряваш, не означава, че продължаваш да растеш. Така е с някои създания, като ракообразните. Когато крабът или омарът възрастяват, те трябва да премахнат черупката си. Но това не е тенденция за хората. Пътят към следващото ниво е нагоре по хълма и се изискват усилия, за да продължаваш да растеш. Колкото по-скоро започнеш, толкова по-близо ще си да достигнеш потенциала си.
  • • Растежът днес ще подсигури по-добро утре. Всичко, което строиш днес, стои на това, което си строил вчера. И заедно тези неща определят какво ще се случи утре. Това е особено вярно по отношение на растежа. Оливър Уендъл Холмс предлага този поглед: „Умът на човек, веднъж прострял се към нови идеи, никога не повтаря своите първоначални измерения.” Растежът днес е инвестиция за утре.
  • • Растежът е твоя отговорност. Когато си бил малко дете, твоите родители са били отговорни за теб – дори за твоя растеж и образование. Но като възрастен, ти носиш тази отговорност продължително. Ако не направиш растежа твоя отговорност, той никога няма да се случи.

Няма време като това в момента, когато трябва да започнеш. Признай важността, която личния растеж принася за успеха и се посвети да развиваш своя потенциал днес.

 

Следва продължение