От Стив Сойър

Една лична, истинска история…   В основното училище Стив Сойър, страдащ от хемофилия, е заразен с вируса HIV и хепатит С от нестерилна донорна кръв. По-късно, на 19-годишна възраст, знаейки, че смъртта му предстои, Стив прекарал последните си години в обикаляне по стотици университети, за да споделя със студентите как се е научил да живее с надежда и мир всред ужасните обстоятелства. Хиляди студенти, които са слушали Стив, биха ви казали, че неговата истинска история за надеждата и Божията любов е променила живота им завинаги. Следният редактиран разказ е от посещението му в Калифорнийския университет в Санта Барбара:

Покрай брега на Мейн имало военноморски кораб, плаващ сред много гъста мъгла. През нощта флотският курсант видял в далечината неподвижна светлина и веднага докладвал на капитана: „Има някаква светлина в далечината, която се приближава право към нас. Какво да направя?” Капитанът му казал да подаде светлинен сигнал на плавателния съд, насочвайки го да смени курса си. Получили обратен сигнал: „Не, вие сменете курса си.” Капитанът пак дал инструкции на приближаващия се съд да смени незабавно курса си. Отговорът отново бил: „Не, вие сменете вашия.” С последен опит курсантът сигнализирал: „Говори капитанът на американски военноморски кораб и вие трябва да смените незабавно курса си.” Отговорът бил: „Не, вие сменете вашия. Това тук е фар.”

Тази история е илюстрация на това, как хората са склонни да се отнасят към болката и страданието. Винаги искаме обстоятелствата покрай нас да сменят курса си, вместо да променим себе си, за да се изправим пред тези обстоятелства. Моят живот е перфектен пример за това.

Да живееш с HIV: Ранен етап
Бях роден с хемофилия – нередност в кръвта, която кара костите и ставите ми да се подуват без причина. Хемофилията се лекува с протеини, доставени от резерв с дарена кръв. Е, някъде между 1980 и 1983, един от донорите ми е бил заразен с вируса HIV. Като резултат всички лечения (вероятно стотици), извършени чрез този резерв, са били заразени с HIV. По-късно прихванах и хепатит С по същия начин.

Всъщност не ми беше казвано, че съм HIV позитивен до втората ми година в гимназията. Когато ми бе съобщено, първоначалната ми реакция беше напълно обичайна за случай, в който трябва да се справим с нещо, което не е по силите ни. Аз просто отрекох да съм HIV позитивен и се опитах да се преструвам, че ми няма нищо. HIV не болеше като хемофилията. При хемофилията, когато ставите и мускулите ти се подуят, е много, много болезнено. Но HIV нямаше никакви външни признаци. Наистина не можеше да се забележи каквото и да било, затова беше лесно да се преструвам, че го няма. Родителите ми постъпваха по същия начин. Казваха ми: „Изглеждаш добре, така че би трябвало да си добре.”

Да живееш с HIV: Отричане
Много сполучлив пример за подобен вид отричане на фактите е филмът „Монти Пайтън в търсене на Светия Граал”. В едната сцена крал Артур върви из гората и се натъква на един рицар, носещ очукана черна броня. Рицарят застава на пътя му и крал Артур осъзнава, че няма да може да премине, ако не победи рицаря в двубой. Влизат в битка и крал Артур успява да отсече ръката на черния рицар. След това прибира меча си, покланя се и тръгва напред, но рицарят извиква: „Не!”, а кралят казва: „Та аз ти отсякох ръката!” Рицарят поглежда към нея и казва: „Не, не си.” При което крал Артур поглежда към земята и казва: „Ето там лежи ръката ти!” А рицарят отговаря: „Това е само драскотина.” Кралят осъзнава, че трябва сериозно да осакати този тип, за да си проправи път. Битката продължава и Артур отсича всички крайници на рицаря, докато от последния не остава нищо друго освен торс с глава. И докато Артур преминава, можете да чуете как зад него все още рицарят крещи: „Върни се, страхливец такъв! Ще ти отхапя коленете!”

Е, безспорно, този рицар беше в отрицание. Не можеше да приеме факта, че е загубил битката. И при все, че това е един хумористичен пример за отричане, опасностите от отричането са много, много реални. Ако аз бях продължил да отричам факта, че съм HIV позитивен, можеше да не взема необходимите мерки – с малки резки по пръстите и подобни неща – и можеше сериозно да навредя на някого или дори да го убия. Но опасностите за самия теб, когато отричаш подобно нещо, също са много сериозни и болезнени. Когато потискаш едно нещо толкова дълго време и се мъчиш да се преструваш, че не е там, то нараства. И в края на краищата експлоадира.

Да живееш с HIV: Безполезността на отричането
За около три години успешно отричах да съм HIV позитивен. Въпрeки това, в последната година от гимназията се разболях сериозно. Започнах да показвам симптомите на тази болест. Т-клетките са белите кръвни телца, които се борят срещу инфекцията, и техния брой в тялото ти показва дали си HIV позитивен или имаш СПИН. Когато Т-клетките ти паднат под 200, се смята, че имаш напълно развит СПИН. Е, моите бяха 213 и продължаваха да намаляват. Бях много, много болен и много блед, не можех да задържам храната. Вече не можех да се преструвам, че моят СПИН/HIV не е истински – беше страшно реален.

Отричането на фактите не можеше да бъде вариант, така че трябваше да открия друг начин да се справям с всичко, през което преминавах. Първото, което се опитах да направя, беше да обвиня някого. Мислех, че ще се чувствам много по-добре, ако някой се приближи към мен и ми каже: „Стивън, вината е моя, човече. Съжалявам.” Така че, като начало, реших да обвиня цялата хомосексуална общност. Удобен предтекст. Но след като помислих, осъзнах, че е много глупаво да виня цяла група хора за моя проблем. След това реших да прехвърля вината на Бог. Значи, аз по онова време не вярвах наистина в Бог, но реших, че ако има някой, който да контролира ситуацията, то това трябва да е Той. Така че обвиних Бог.

Да живееш с HIV: Гняв
Когато намериш нещо, към което да насочиш всичката си насъбрана болка, тя се превръща в гняв. Дори в ярост. И така, започнах да процедирам с гняв към всичко, с което се сблъсквах.  Винаги когато някой кажеше нещо, което по принцип би могло само да ме подразни, аз направо избухвах. Блъсках с юмруци по стените. Изпотрошавах си стаята; все подобни проявления.

Но открих, че гневът има способността да помрачи ума ти, а това ти пречи да постъпваш рационално. По-лошото е, че по този начин нараняваш тези, които обичаш. Много по-добър начин да се справиш с болката е да си поплачеш – така не нараняваш никого, а и на теб ти олеква.

Е, в един момент бях достигнал дъното. Бях много болен и загубих огромно количество маса. Затворих се в стаята си, крещях, псувах Бог, удрях стените с юмруци. Тогава влезе баща ми и затвори вратата зад себе си. Баща ми е лекуващ се алкохолик. Чрез терапевта си беше научил за съществуването на една Висша сила, беше научил за Бог. Татко ме погледна и каза: „Знаеш ли Стив, аз не мога да ти помогна. Докторите не могат да ти помогнат. Майка ти не може да ти помогне. Сам не можеш да си помогнеш. Единственият, който може да ти помогне сега, е Бог.” След това излезе от стаята и затвори вратата.

Да живееш с HIV: В търсене на утеха
Е, аз тъкмо бях свършил с псуването на Бог, така че не се почувствах много на място да моля помощ именно от Него. Но, ето ме там без всякакъв друг избор. Свлякох се на колене и през сълзи казах: ” Добре, Боже, ако си там, помогни ми и аз ще ти помогна.”  За отрицателно време си възвърнах всичкото загубено тегло. Броят на Т-клетките ми скочи на около 365, което беше доста добре. Чувствах се страхотно, просто си беше страхотно. И си помислих: „Добре, благодаря Ти, Боже. Чао. Беше супер. Довиждане.”

Завърших и през лятото отидох в колежа, за да взема проверочния си изпит за определяне в какъв клас ще бъда. Тогава срещнах и съквартиранта си. Отидох там и след теста се изправи пред мен това високо, сухо, русо момче. Каза: „Ей, изглеждаш ми нормален. Искаш ли да ми бъдеш съквартирант?” Аз си помислих: Е, добре де, не изглеждаш така, но… „Разбира се.” Станахме съквартиранти и даже най-добри приятели. Разбрах, че съквартирантът ми беше християнин. По това време имах следния изграден образ за един християнин: лицемерен, снизходителен и осъдителен човек. Смятах, че това е всичко, което би представлявал за мен един християнин. Но съквартирантът ми беше различен.

Той имаше дислексия. Забелязах, че когато учеше и внезапно получеше криза – момент, в който аз бих блъскал стените и унищожавал разни неща – той просто спираше, затваряше си очите, казваше молитва, поемаше дъх и продължаваше работата си. Това направо ме разби. Мислех си: „Как можеш да не счупиш нищо?! Трябва да потрошиш нещо!” Бях изумен от това, че той беше способен да постъпи по такъв начин.

Един ден той ме покани да отида с него през пролетната ваканция на Дайтона Бийч. Докато бяхме там, приятелят ми започна да говори с човека до нас. Отначало говорехме общи неща, нормален разговор. Тогава приятелят ми реши да навлезе в дълбоки, сериозни теми. Аз не исках да се забърквам в това. С много неща се борех. Много е тежко да знаеш, че ще умреш толкова млад. И изобщо не ми се искаше да обсъждам подобни теми с някакъв непознат на плажа, затова някак си се оттеглих от разговора. Те продължиха да си говорят и накрая се стигна до момента, в който приятелят ми се опита да обясни в какво вярва като християнин. Винаги съм си имал изграден образ за понятието „християнин”, но всъщност изобщо не знаех какво вярват или мислят. Така че аз се позаслушах в това, което той говореше.

Да живееш с HIV: Какво Бог предлага
Не съм сигурен дали ще го обясня толкова добре, колкото него, но той каза нещо от сорта: „Очевидно, аз вярвам в Бог. И вярвам, че Бог ни е създал, за да има взаимоотношения с нас. Но ние не искаме да имаме нищо общо с Него и затова Го отхвърляме. Това отхвърляне, този бунт – независимо дали е активно бунтуване срещу Него или пасивна индиферентност – Библията нарича грях. Не харесвам думичката „грях”, затова си го представям само като отблъскване на Бога. И поради това и поради факта, че сме създадени да имаме взаимоотношения с Него, има наказание. Наказанието за нашия бунт е смърт, ниe умираме. А има и духовна смърт – да сме отделени от Бога.” Аз си помислих: О, това е върхът!

Така че казах: „Но Бог ни обича.” А той отвърна: „Но Бог също така е справедлив. Любовта без справедливост нищо не означава.” За мен в това изобщо нямаше смисъл. Така че той обясни: ‘Ами, представи си човека, за когото най-много те е грижа на този свят. Този, за когото веднага би дал живота си. След това си представи, че си отблъснал този човек и не се виждате дълго време. Тогава виждаш този човек на 20м. от теб и се втурваш към него с разтворени ръце да го прегърнеш, а той те спира и казва: „Ти ме отблъсна, не помниш ли?” Сега си представи да отблъснеш Бог, най-великата любов във вселената.’

Аз си помислих: „Ле-ле… Това не е добре.” А той каза: „Е, за щастие, не приключва с това. Тъй като Бог ни обича толкова много и е загрижен за нас, реши да поеме наказанието вместо нас. Той изпрати Сина Си, Исус, да умре на кръста на наше място. И понеже Исус (бидейки Бог в човешки образ) изживя един безгрешен живот, Той бе способен да плати наказанието вместо някой друг. Той плати за нас.”

И продължи: „След това Исус възкръсна от мъртвите, три дни по-късно. Той победи онази духовна смърт и ни предлага вечен живот. Така че няма просто да умрем – ще отидем да прекараме вечността с най-великата любов във вселената.”

Казах: „Супер.” „Обаче” – каза той – „въпреки че Бог ни предлага това и е платил вместо нас, ако ти не приемеш това предложение…от теб си зависи.” Не ми беше станало много ясно все още и за щастие нито на момчето до мен. Затова приятелят ми рече: „Добре, представи си, че караш по пътя ей тук. Караш с 120, а ограничението е 50. Хвърчиш по пътя и едно ченге те отбива от пътя и ти пише акт. За да платиш глобата, трябва да се явиш в съда следващия ден. Като влизаш в съдебната зала, виждаш, че съдията е баща ти. И си мислиш: Ей, това е татко. Баща ти те поглежда и започва: ‘Стив, наруши ли закона?’ И ти отговаряш: ‘Е, да.” И така той казва: ‘Добре, $500 глоба или два дни в затвора.” Удря с чукчето и приключва.

„Значи, тъй като е справедлив и честен, той трябва са произнесе присъда. Но след това слиза от съдебната скамейка, сваля си мантията, бръква в джоба си и ти подава $500. Тъй като те обича, той иска да плати глобата вместо теб. Но ти трябва да приемеш парите. Той стои там с 500 кинта, казвайки: ‘Ето, вземи.’ А ти отказваш. По същия начин все едно казваш на Бог: ‘Не, мерси. Просто ще си прекарам вечността отделен от теб.’ Това е избор, който трябва да направиш.”

Приятелят ми каза, че начинът, по който можем да приемем плащането, е чрез молитва. Рече: „Просто приемаш Божието плащане. Става по Негова милост. Не трябва да направиш каквото и да било, за да го получиш. Това е просто подарък от Бог.” Това беше първият път, когато чух за милост. Той добави: „Това е дар, който приемаш с вяра чрез молитва.” И приятелят ми предложи да се моли заедно с онова момче. И докато той се молеше на глас, аз се също се молих, на ум.

Да живееш с HIV: Преодоляване на страха
От онзи миг нататък животът ми придоби съвсем нова перспектива.  Вече не ми се налагаше всяка вечер да си лягам обезпокоен дали ще се събудя на следващия ден. Вече не се страхувах да умра, защото нямаше всичко да свърши с една чернота, една тъмнина. След като умра щях да прекарам вечността с най-великата любов във вселената. Беше толкова окуражаващо.

Моите родители също приеха „платежа”. Помолиха се на Бог, както аз бях направил. И техните животи също придобиха съвсем нов изглед. Изумително е като си помисля, че ми позволиха да пътувам надалеч, знаейки че ми остават около 6 месеца живот. И можете да си представите колко им е тежко да гледат как синът им умира пред очите им, а те не са способни да направят каквото и да било. Но сега единствената причина, поради която те могат да го понесат и аз мога да се справя с това, е, че всеки един от нас е приел Христос в живота си.

Да живееш с HIV: Познаване на Бога
Мога ли да ви предоставя шанса да приемете Божия дар? Ако имахте лек за СПИН, сигурно щяхте да ми го предложите. Знам как да отида във вечността. Това е дар от Бог. Така че, аз се опитвам да ви го предложа. Ако преминаваш през нещо, с което не можеш да се справиш сам и би искал да имаш някого до себе си, който ще те подкрепя и привдига, когато целият свят те подритва и напада в гръб, тогава моля ви, кажете тази молитва с мен сега. Няма да бъде някаква магическа фраза или заклинание. И не е някакво страхотно емоционално преживяване или мисъл. По-скоро е начало на взаимоотношения с Бог. И както всяко друго взаимоотношение, отнема време. Изисква усилие. Но ви моля настойчиво: Ако наистина мислите, че се нуждаете от това, не подминавайте възможността. Тя е безплатна.

И така, сега ще се помоля. Молитвата няма нищо общо със затваряне на очи, навеждане на глава, сключени ръце или викове: „Алелуя!” Нищо подобно. Тя е отношение на сърцето. Тя казва на Бог: „Боже, престъпих закона. Отблъснах Те. Но искам да се завърна, приемайки цената, която си платил за мен.” Ако чувствате, че имате нужда от това, молете се с тази молитва сега. „Господи Исусе, нуждая се от Теб. Благодаря Ти, че умря на кръста заради мен. Моля те да дойдеш в живота ми и да ме направиш човека, който винаги си искал да бъда. Амин.”

Е, ако искрено сте се молили, то току-що сте започнали най-великото взаимоотношение, което някога може да имате – взаимоотношение с Бога. И то не приключва с една молитва. Връзката с Бога е процес. Означава ежедневно да се доверяваш на Бог, да се опитваш да правиш не винаги това, което искаш или ти изглежда добре в момента, а да се замисляш какво би искал Бог да направиш. Някои хора са ми казвали: „Християнството ти действа добре и това е чудесно. Не могат ли други религии да паснат на други хора?” Това е добър въпрос. Вярвам, че Бог ни е дал един път до Него – чрез смъртта на Исус на кръста – въпреки и да съществуват елементи на истина и в други религии. Те представляват дълги списъци от морални закони: „Прави това по седем пъти на ден и то ще те приближи към Бог.” Но ако се опитваш да се приближаваш към Бог, колко трябва да се трудиш? Откъде знаеш кога си достигнал този момент?

Мисля, че именно тук истината се открива в християнството: милостта на Бог. Знаейки, че никога не можем да достигнем съвършенството на Бог, можем да се доверим на Неговата прошка. Целта е да вървим по Неговия път, въпреки че доста ще оплескваме нещата. Правиш грешки, но продължаваш напред, продължаваш да работиш по въпроса, доверявайки се на Божията благодат. Молиш се. Четеш Библията. Откриваш какво Бог иска от теб. Един ден ще имаш мир. Може да не стане преди да пристигнеш в небето, но пък тогава така или иначе ще е завинаги.

Ако се разправяте със симптоми на HIV, хемофилия или хепатит С като Стив – или може би с други проблеми в живота – и искате да видите друго обяснение на това, което Стив се опитваше да сподели, моля вижте статията “Да познаваш Бог”.

• Току-що поканих Бог в живота си »
  (следва малко полезна информация)

• Може да искам да поканя Исус в живота си. Моля, обяснете това малко по-подробно »
• Имам въпрос »

«»« «»« «»« «»« «»«
Стив Сойър умира от чернодробна недостатъчност, причинена от хепатит С, на 13 март 1999г. Нека неговата истинска история ви насърчи да приемете Исус, както Стив беше направил. В последните дни от живота си, той каза, че искал да говори „само още в един колеж”. Защо? „Ако трябваше да се разболея от тези болести, които ме убиват, за да може един-единствен човек да разбере, че може да има връзка с Бога, то тогава си заслужава. В светлината на вечността, това е всичко, което има значение.”

Можем да имаме вечен живот, приемайки Исус. Няма да отидем в небето като правим добри неща. Вечният живот е безплатен подарък за онези, които ще повярват в Исус. Библията казва…

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.” (Йоан 3:16)

„Всички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.” (Исая 53:6)

Исус казва: „Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот.” (Йоан 5:24)

„О смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?” (I Послание към Коринтяните 15:55)

„…Бог ни е дал вечен живот и този живот е в Неговия Син. Който има Сина, има този живот; който няма Божия Син, няма този живот. Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете че имате вечен живот (I Послание на Йоан 5:11-13)

Снимки: Гай Джерард и Том Милс © Worldwide Challenge

 
 
 
 
 
 
 
Всъщност…

това има огромно значение. Ако Христос не е възкръснал, тогава християнството е най-наивната и объркана религия и хилядите негови последователи са живели и умирали през вековете в името на една заблуда.

Но ако Христос е възкръснал, това променя всичко. Макар и невероятно, оказва се, че вече става въпрос за един грандиозен факт, пред който немеем: Исус е жив и още сега може да се намеси и въдвори ред в нашия хаотичен свят.

Фактите винаги говорят по-силно от думите. Нека разгледаме част от историческите сведения за възкресението и да видим къде ще ни отведат фактите.

Едно предварително уточнение: Редица велики личности, сред които
Св. Августин, сър Исак Нютон, Блез Паскал и К.С. Луис, са вярвали във възкресението. Не бива да смятаме, че ще извършим интелектуално самоубийство, ако също го приемем за истина.

Апостол Павел пише: "Христос умря за греховете ни…, бе погребан,… беше възкресен на третия ден… и … се яви на Кифа, после на дванадесетте, че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, повечето от които и досега са живи."¹ Вземете предвид и следните четири доказателства:

1. Бурният растеж на християнската църква.
Само няколко седмици след смъртта на Исус на кръста се заражда движение, което по думите на противниците му по това време "размирява света"². Нещо трябва да се е случило, което да е предизвикало появата на това движение толкова скоро след смъртта на водача му. Какво е било то?

2. Промяната в живота на учениците.
След арестуването и смъртта на Исус на кръста повечето от учениците Му са били уплашени. Петър например се отрича от Христос три пъти. Въпреки това, десет от единайсетте ученици умират като мъченици за вярата си: Петър е разпънат на кръст с главата надолу; Тома е побит на кол; Йоан е варен в олио, но оцелява. Нещо се е случило, което е довело до коренна промяна в живота на тези хора. Всеки от тях вярва, че е видял възкръсналия Христос. Възможно ли е да са пожертвали така живота си в името на една лъжа?

3. Празната гробница.
Тялото на Исус е свалено от кръста, увито в плащеница, покрита с приблизително 45 кг. напоени със смола ароматни билки, и положено в гробница.³

Гробницата е била издялана в скала⁴ и очевидно е имала само едно отделение⁵. Входът на гробницата е бил затворен с огромен камък, претъркулнат отпред по леко наклонен улей.⁶ Според някои изследвания той е тежал между 1.5 и 2 тона.⁷

Пред гробницата е била поставена специална стража от римски войници.⁸ Военната дисциплина на римляните е била изключително сурова. Жестоко телесно наказание и дори смърт очаквали всеки, който напусне или заспи на поста си.⁹ В неделя сутрин камъкът е намерен отместен, тялото – изчезнало, а плащеницата – все още на място.¹⁰ Какво е станало?

Някои казват, че приятелите на Христос са откраднали тялото. Това означава, че или една от жените е омайвала с приказките си стражата, докато другите две са отместили двутонния камък и на пръсти са се измъкнали с тялото, или пък Петър (който малко преди това се е отрекъл от Исус) и Тома (който се е съмнявал във всичко) са надвили стражата, откраднали са тялото и са изфабрикували един мит. След като са го изнесли и скрили някъде, през следващите наколко десетилетия всичките ученици са търпели подигравки, мъчения и са завършили с жестока смърт, заради собствената си лъжа!

Тези теории трудно биха могли да бъдат приети за достоверни. Стражата е била прекалено силна, камъкът – прекалено тежък, а учениците – все още обезсърчени и уплашени, за да предприемат подобно начинание.

Други казват, че враговете на Христос са откраднали тялото. Но ако тялото се е намирало у римляните или у юдеите, те биха го изложили на показ и това щеше да бъде краят на християнството. Те обаче не го правят и християнството просъществува и до днес.
Има и трета теория – за „припадъка”. Според нея Исус не е умрял, а само е изгубил съзнание. Но нека припомним, че смърт чрез разпъване означава: жажда, треска, тетанус, подуване на артериите, гангренясване на отворените рани след жестокото бичуване, непоносимо мъчение на спазмите от задушаване. А теорията предлага просто опитните римски екзекутори да са се заблудили, че Исус е мъртъв. След три дни в гроба без храна и лекарства, накрая се съживил от хладния въздух. Тогава, според тази теория, той се измъкнал от 45-килограмовата плащеница, с която бил плътно увит, отместил камъка с прободените си ръце, стреснал стражата, извървял километри с наранените си крака и убедил учениците, че е възкръснал от мъртвите. По-трудно е да се повярва на това, отколкото на самото възкресение.

Но ако Исус е мъртъв, тогава къде е тялото? Всичко, с което разполагаме, е една празна гробница.

4. Появите на възкръсналия Христос.
Има сведения, че в продължение на 40 дни след смъртта му хора са виждали Христос жив. Някои твърдят, че това са били халюцинации, но дали е така? Какво сочат доказателствата?

Само отделен тип чувствителни хора с въображение могат да получават подобни психически изживявания. Въпреки това, една жена, един упорит бирник, няколко рибари и отделно над 500 души намиращи се на едно място твърдят, че са го видели. Халюцинациите са много индивидуални. Тогава как може над 500 души да са видели едно и също нещо, по едно и също време и на едно и също място?

Още два факта оборват идеята за халюцинациите. Подобни въображаеми видения обикновено са за очаквани събития; но след смъртта на Христос на кръста учениците са били обезсърчени. Освен това психическите явления обикновено са циклични, а тези появи не следват никакъв определен модел.¹¹

Опитите да се отрекат появите се натъкват на стена от факти, а фактите сочат към едно заключение: Христос е възкръснал.

Горното изложение не представлява изчерпателно доказателство, а по-скоро логическо изследване на свидетелствата. Всеки от нас трябва сам да прецени и оцени свидетелствата, за да определи дали е вярно твърдението, че Исус е възкръснал. (Дали възкресението е истина или не, разбира се, е въпрос на исторически факт, а не на индивидуална вяра.)

Ако фактите подкрепят това твърдение, тогава можем да заключим, че той е възкръснал. Във всеки случай, едно чисто интелектуално съгласие с фактите не би допринесло нищо за живота ни.

Не е достатъчно само да знаем, че Исус е възкръснал, нито само да чувстваме, че това е така. Вярата в Исус Христос включва и волево, обмислено решение за промяна на собствения живот. Трябва да решим да отворим сърцето си за Исус Христос и да го приемем за свой Спасител и Господ. Исус казва: "Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той – с мен."¹²

Бог не ни е дал възможност за някаква неутрална позиция.
Какво ще кажете? Какво решение ще вземете вие?

Ако желаете повече подробна информация относно достоверността на Библията и Възкресение Христово вижте книгата на Дж. Макдауъл "Доказателства, които изискват присъда". [купи от Хеликон]

Кое от следните изказвания изразява и вашето мнение?

• Взех решение да приема Христос и това, което е направил за мен >>

• Не съм съвсем сигурен, че всичко това е истина. Искам повече информация >>

• Всъщност, може ли изобщо да се вярва на Библията? >>

— бележки ———————————————————————————-
¹Библията, 1 Коринтяни 15:3-6; ²пак там, Деяния 17:6; ³Йоан 19:38-40; ⁴Ефсебий от Цезария, “Теофания";⁵на същото място; ⁶Хенри Холоман, "Преглед на пост-възкресенските появявания на на нашия Господ"; ⁷Марк 16:3,4; ⁸Матей 27:65,66; ⁹Хенри Холоман, "Преглед на пост-възкресенските появявания на нашия Господ"; ¹⁰Матей 28:1-6, Марк 16:1-6, Лука 24:1-3, Йоан 20:1-11; ¹¹Андерсън, "Свидетелства за възкресението"; ¹²Откровение 3:20

Вече имаме резултатите от анкетите, които попълнихте при получаване на органайзерите. Самата статистика съдържа в себе си коментар, затова ще се въздържим от такъв, но вие можете да правите своите си изводи. Все пак, ще се радваме, ако споделите мнения, които да предизвикат дискусия във форума.Всъщност, молим ви, направете го! Не само заради тръпката, а и за да може през следващите години да се подобри анкетата. Така че, не само коментирайте вашите отговори, но и предлагайте въпроси, които да включим или изключим.

А ето и името на студента (което изтеглихме чрез жребий), спечелил специалната награда- MP3 плеър: Мария Козарова от Пловдив!!!

Има и допълнителни награди – DVD филми и книги. Очаквайте да ви пишем по e-mail или да ви се обадим, за да си получите наградата.

А сега ето и статистиката:

Раздел – „Характер”

1.     Целта оправдава средствата. Съгласен ли си?

         Да – 40%          Не – 26%           Зависи от обстоятелствата – 34%

2.     Държа на думата си – от 1 до 5

5 – 34%                4 – 55%              3 – 11%

3.     Ако някой преписва, взема преднина пред другите.

        Мисля, че не е честно – 43%

        Мисля, че е правилно  - 7%

        Зависи от случая          - 50%

4.     Доколко си доволен от себе си?

5 – 25%             4 – 49%              3 – 24%           2- 2%

     5. Доколко се чувстваш готов за лидерска позиция?

          5 – 28%             4 – 36%              3 – 23%          2 – 11%          1 – 2%

     Раздел – „ Лични въпроси”

1.     Доколко се интересуваш от следните въпроси?

  а/  Какво има след смъртта?

     5 – 39%              4 – 20%             3 – 22%         2 – 9,5%         1 – 9,5%

  б/  Има ли Бог?

     5 – 36%              4 – 20%             3 – 25%         2 – 8%            1 – 11%

 в/   Какво направлява съдбата ни?

    5 – 45%              4 – 21%             3 – 21%           2 – 8%          1 – 5%

2.  Имам изграден светоглед.

    5 – 26%              4 – 42%             3 – 28%           2 – 4%

3. Опит с християнството.

    Положителен – 55%          Негативен – 5%          Неутрален – 40%

4.Според теб, съществува ли Бог?

        5 – 35%              4 – 23%             3 – 25%           2 – 10%         1 – 7%

   5. Доколко би те интересувало, ако лично можеше да познаваш Бог?

       5- 38%                4 – 18%              3 – 20%           2 – 13%         1 – 11%

Раздел – „ Взаимоотношения”

1.     Според тев бракът се обезценява заради, например, високият % на разводите.

Да – 30%                                    Не – 70%

2.     Една връзка може съвсем добре да върви и без малки лъжи.

Да – 62%                                     Не – 38%

3.     Сексът преди брака е напълно допустим.

Да, така е добре – 91%               Не трябва да е така – 9%

4.     Колко лесно поддържаш взаимоотношения с другите?

5 – 28%              4 – 55%           3 – 15%            2 – 0%             1 – 2%

5.     Колко приятели имаш, на които можеш да споделиш и най-съкровените си чувства?

         Николко – 1,5%       Един – 24%        2-4 – 65%         Над 5 – 9,5%

    6.Човек никога не трябва да лъже приятелите си.

Да – 69%             Не винаги трябва да е така – 31%

7.Какво е най-важно за теб в една връзка?

        45% – доверието          17% – уважението      13% – разбирателството

Все повече фирми откриват, че успехът им е тясно свързан с емоционалната интелигентност на персонала….

Емоционалната интелигентност е в основата на добрите ни взаимоотношения с хората около нас, на това как се справяме с проблемите, как успяваме да се организираме и до каква степен следваме целите си.

Емоционално самосъзнание

(статия на Бари Раш, говорител на EQ семинари)

Емоционалната интелигентност (ЕQ) ни помага по свеж начин да разберем кои сме наистина зад „начина ни на мислене” и това как се „представяме” пред другите. ЕQ представлява способността ни да управляваме емоциите си интелигентно. Показва как се справяме със стрес, гняв, страх, безпокойство и депресия. ЕQ включва в себе си категории като социална компетентност, самоконтрол и оптимизъм.

Едно от най-добрите качества на човек с висока ЕQ е „самосъзнанието”… тоест познаването на собствените емоции и как те се отразяват върху действията, преценките и реакциите му. Вероятно ще си припомните случай, когато сте преживели някаква криза в резултат на която сте били депресирани. Спомням си случка от университета, когато се връщах от тест по органична химия, на който ме скъсаха. Това беше третият пореден тест по този предмет, на който се провалях този семестър! Оставаше ни само още един и след него следваше изпитът. Чувствах се депресиран, отидох си в стаята, потънах в леглото и в дълбочината на отчаянието. Мислейки за „мечтите” си да продължа с образованието по медицина … ситуацията ми изглеждаше безнадеждна.

Нормална ли е подобна депресия?  Абсолютно!  Нормална е, но не и здравословна. Тогава какъв е проблемът? Очевидно предизвикателството е да излезем от състоянието на депресия, в което се намираме, без да причиним нещо нежелано на себе си или на другите. В моя случай никак нямаше да бъде добра идея да срежа гумите на преподавателя си!

Процесът за това да се справим с депресията започва със самосъзнанието. От всички същества сътворени от Бога, хората са единствените, които могат да преценяват себе си обективно, като вземат под внимание какво мислят, какво чувстват и какво е поведението им. Каква невероятна и силна способност притежаваме! Но тя няма да ни е от помощ освен, ако не знаем как да я използваме. Всъщност човек, който не е умствено добре, е човек, който престава да бъде функционално способен да се справя с едно или с всички изброени неща: да анализира какво мисли, чувства и прави.

Когато чуем за някой, който няма желание да стане от леглото си сутрин, който е неспособен да поеме инициативата и да свърши работата си, който е неспособен да се справя с конфликтите си и който околните описват като някой, който постоянно се „гневи”, това е показател, че поне един от няколко компонента липсва в живота му. Той не притежава емоционално самосъзнание, не е способен да преценява емоциите, които изпитва, за да може да ги анализира и да коригира себе си. Когато се ядосате на някой за това, че ви е засякъл на кръстовище и след това сте раздразнени целия ден, осъзнавате ли какво се случва емоционално вътре във вас? Това е прост пример за емоционално самосъзнание – познание, което изпитва нужда от себе-коригиране, което изисква качества на характера като смирение, търпение и честност … особено способността да признаем неправилните си реакции.

Как можем да увеличим емоционалното си самосъзнание? Един начин е, като забелязваме промяна в поведението си или реакциите си. Когато някой спи за дълго време през деня след като е спал нормално през нощта и това продължава за няколко дни, това е индикатор, че нещо не е наред. Това е депресионен сън. В моя случай с провала по органична химия тенденцията ми беше просто да си казвам „имам лош ден”. Това не е достатъчно! Човек с добра емоционална интелигентност е способен да наблюдава собственото си поведение и да мисли рационално относно него. Например той няма да си намира извинения или да обвинява други. Той си казва „това е депресионен сън, не е нормален. Трябва да помисля какво го причинява и какво друго би ми помогнало … може би спортът би помогнал.” Да открием корена на проблема зад депресионен сън е ключов момент за себе-корекция. Помислете за живота си през последните седмици. Какви са навиците, които наблюдавате и които показват начините, с които се справяте със стрес, безпокойство или депресия? Кои от тях са здравословни? Кои не? Как може да промените нездравословните? Едно предложение е да попитате близък приятел, на когото имате доверие, да ви каже как се справяте с емоциите си и да обсъдите какви промени биха ви помогнали. Да развием емоционалната си интелигентност е процес и добрата новина е, че всеки един от нас може да постигне напредък и да се развива!

Светските историци записали основните факти от живота на Исус, но неговите приближени са направили по-подробни доклади, от позицията си на очевидци. Техните разкази са наречени четирите евангелия, и са първите четири книги на Новия Завет. Как можем да сме сигурни, че тези биографии на Исус са верни?

Когато историците се опитват да определят дали една биография е вярна, те задават въпроса: „Колко други източници са докладвали същите подробности за тази личност?” Ето как става. Представете си, че събирате биографии за президента на САЩ Джон Ф. Кенеди. Ще намерите много, които описват неговото семейство, президентството му, действията му при Карибската криза; и почти всички биографии излагат едни и същи факти. Но представете си, че попаднете на биография, в която е обозначено 10-годишно пребиваване на Кенеди в Африка като свещеник. Според другите биографии е бил в Съединените щати по това време. Един разумен историк ще подбере фактите, които не си противоречат.

Относно Исус от Назарет, намираме ли биографии, които съобщават сходни факти за живота му? Да. Въпреки че не се покриват изцяло в детайлите на информацията, която предотставят, в основата на четирите евангелия стои една и съща история.

Две от евангелията са написани от апостолите Матей и Йоан – хора, които познавали Исус лично и се движили с него повече от 3 години. Другите две книги са написани от Марк и Лука – близки приятели на апостолите. Тези писатели са имали директен достъп до фактите, които да представяли. Ранната църква приела четирите евангелия, защото те били в съгласие с това, което вече било обществено достояние относно живота на Исус.

Всеки един от четиримата евангелисти е написал много подробен разказ. Както може да се очаква и при биографиите на един съвсем реален човек, има разнообразие в стила, но съгласуваност на фактите. Знаем, че авторите не са си измисляли нещата, защото назовават специфични географски имена и културни подробности, които са потвърдени от историци и археолози.

Записаните думи на Исус оставят много въпроси за разискване, за които ранната църква би искала свидетелски показания. Това показва, че биографите са били искрени, не са приписвали реплики на Исус, които да паснат на собствените им интереси.

Ако имате въпрос или коментар »

За да научите повече, как може да имате лична връзка с Господ, вижте статията

"Да познаваш Бог" »

или ако искате да разберете повече за библията, вижте

"Можем ли да вярваме на Библията" »

Как става така, че можем да определяме природни закони, които НИКОГА не се променят?
Космологът Шон Керъл казва: „Законът на физиката е модел, на който природата се подчинява без изключение.”¹
Учените днес приемат за даденост идеята, че вселената функционира на базата на закони. Можем да обобщим науката в това, което авторът Джеймс Трефил нарича Закон на универсалността: „Този закон гласи, че природните закони, които откриваме тук и сега в нашите лаборатории, са верни навсякъде във вселената и винаги са били в сила.”²
Има и още. Когато учените описват наблюдаваните от тях явления и процеси, най-често не използват само думи и понятия. Природните закони могат да бъдат документирани с цифри. Те могат да бъдат измервани и изчислявани на езика на математиката.

Най-великите учени са били изумени от странността на всичко това. Няма никаква логическа необходимост вселената да се подчинява на някакви закони, камо ли на математически правила. Въпреки това, скоростта на светлината се измерва с 300 000 km/s, независимо от това дали се излъчва от детско фенерче или от звезда от далечна галактика. Математически, има точно определена скорост на светлината, която не се променя.
Физикът Юджийн Вигнер признава, че математическите основи на природата „са нещо, което граничи с мистериозното, и няма никакво рационално обяснение за него.”³ Ричард Фейнман, нобелов лауреат за теорията за квантовата електродинамика, казва: „Защо природата е математически познаваема, е мистерия… Фактът, че изобщо има правила е цяло чудо.”⁴
Учудването произлиза от признанието, че вселената не трябва да работи по този начин. Лесно е да си представим вселена, в която условията се променят непредвидимо, или даже вселена, в която нещата се появяват и изчезват от съществуване. Вместо това, учените твърдо отстояват фундаменталната рационалност на космоса.
Физикът Пол К. Дейвис заявява: „За да бъдеш учен, трябва да вярваш, че вселената е управлявана от сигурни, неотменни, абсолютни, универсални математически закони от неопределен произход. Трябва да вярваш, че тези закони няма да отпаднат; че утре, когато се събудиш, ще има закон на гравитацията, а светлината няма да променя скоростта си от час на час. Често през годините съм питал колегите си физици защо законите на физиката са това, което са… Любимият отговор е: „Няма обяснение защо са това, което са – те просто са.”⁵
Дори след време тези закони остават константи. Същите закони, които откриваме на Земята, управляват и звезда на милиони светлинни години от нас. Ново проучване потвърждава, че „едно от най-важните числа във физиката – отношението между масите на протона и електрона, е същото и в галактика, отдалечена на 6 милиарда светлинни години от Земята, слагайки край на дебата относно дали природните закони се променят на различните места във вселената.”⁶
Цялата съвременна наука почива на схващането, че във вселената съществуват рационални закони. Главната категория съвременни учени, които подбудили откриването и изследването на тези закони, били мъже и жени, вярващи в съществуването на всемогъщ Бог. Защо? Те разбрали, че вселената следвала закони, съответстващи на рационалността и величието на Бог Създателя. Точно както Бог е последователен и непроменлив, природната наука се характеризира с константност.   Те вярвали, че Бог е създал вселената, за да функционира тя законосъобразно, според  божествен замисъл и с величествена красота.

Това е доста по-различно от вярванията на други хора, които считали, че най-различни многобройни богове въздействат на вселената според своите си прищевки и настроения. В политеистичните общества, природата е управлявана от богове, които са непостоянни, недостижими и непознаваеми. Вселената, според тях, функционирала толкова мистериозно и непредвидимо, колкото и техните богове. Идеята за откриваема, интелигентно създадена и подредена вселена, която също така е рационална и предвидима, просто не се вписвала в техния мироглед.
От друга страна, последователите на Христос вярвали, че Бог е рационален, мъдър и желаещ да бъде опознат, разкривайки Себе Си чрез Исус Христос. Из цялата Библия откриваме твърдения като:
„Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение.”⁷
Постиженията в съвременната наука са дело на хора, които вярвали в това, което Писанията казват за Бога: „…чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото […] и Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява.”⁸

Те вярвали, че Бог е създал всичко и го подредил по рационален начин, за откриване и полза на човечеството и за Божия слава – за да можем да разпознаем Неговата сила и величие, като наблюдаваме удивителните дела на сътворението. „Нютон и неговите съвременници вярвали, че занимавайки се с наука, те разкривали божествения план за вселената под формата на скрит математически ред.”⁹
Някои от водещите учени, чиято работа била мотивирана от вярата им, са: Коперник, Кеплер, Галилей, Брах, Декарт, Бойл, Нютон, Лайбниц, Гасенди, Паскал, Мерсен, Далтон, Фарадей, Хершел, Джаул, Келвин, Ом, Ампер, Стено, Пастьор, Максуел, Айнщайн, Планк, Мендел.
Тези и много други учени били убедени, че Бог създал една великолепна вселена, която може да бъде математически измервана, водейки до точни и ценни открития. Едно от тях е Третият закон на Кеплер, който гласи, че кубовете на разстоянията на две планети до Слънцето се отнасят както квадратите на техните периоди на завъртане. Как е възможно някой да открие това? Кеплер го е направил, разчитайки на убеждението си, че трябва да съществува някаква красива математическа зависимост, която е скрита и чака да бъде открита, която е поставена от един подреден Бог, чийто интелект е неописуемо отвъд нашия.
Днес, дори най-светският учен приема, че природата въплъщава не само ред, но и яснота и красота.
Въпросът, който стои зад научната дейност, е основателен: Защо вселената е подредена? За много физици, космолози, геолози и биолози, които полагат основите на съвременната наука, има един ясен отговор: съществува Създател на всичко и Той е рационален и любящ Бог, който непрестанно открива Себе Си на човечеството, държи вселената чрез силата Си и изявява волята си на хората чрез Своето слово – Библията. ¹⁰

Ако имате въпрос или коментар »

За да научите повече, как може да имате лична връзка с Господ, вижте статията

"Да познаваш Бог" »

(1) Sean Carroll, космолог в Техническия институт в Калифорния, цитиран от New York Times, nytimes.com; 2007.
(2) James Trefil, Reading the Mind of God (New York: Anchor Books, 1989), 1.
(3) Eugene Wigner, "The Unreasonable Effectiveness of Mathematics in the Natural Sciences," in Douglas Campbell and John Higgins, eds., Mathematics (Belmont, CA: Wadsworth, 1984), Vol. 3, 117.
(4) Richard Feynman, The Meaning of It All: Thoughts of a Citizen-Scientist (New York: BasicBooks, 1998), 43.
(5) Paul C. Davies, физик, космолог и астробиолог в Щатски университет – Аризона, цитиран от edge.org/3rd_culture/davies07/davies07_index.html
(6) Dr. Emily Baldwin; "Earth’s Laws Still Apply in Distant Universe"; AstronomyNow.com; June, 2008.
(7)Послание към Римляните 1:19,20
(8)Послание към Колосяните 1:16,17
(9)Paul C. Davies, цитиран от edge.org/discourse/science_faith.html
(10) Послание към Евреите 1:1-3; Послание към Колосяните 1:16-19; Евангелие от Йоан 1:1-5; Исая 40-66

По-късно бащата го изпраща да следва богословие в Кеймбридж (Крист Колидж), с перспективата един ден да стане пастор. Дарвин започва през януари 1828 г., но вместо да учи, се отдава на езда и стрелба. Братовчед му Фокс го запалва по широко разпространената по това време страст да се колекционират бръмбари. Дарвин се увлича дотолкова, че открива нови видове и прави публикации за тях в научното списание Illustrations of British entomology. Междувременно Дарвин става приятел и последовател на професора по ботаника Джон Стивънс Хинслоу. Въпреки всички тези увлечения, Дарвин съумява да се подготви добре за изпитите си, наслаждавайки се на езика и логиката на Уйлям Пейли в труда му Потвърждения на християнството. През 1831г. на изпита за получаване на бакалавърска степен по богословие Дарвин се представя добре, като се класира на десето място по успех от общо 178 студенти.

Пътешествието с кораба Бийгъл
Вместо две, експедицията трае почти пет години. По-голямата част от времето Дарвин прекарва на сушата, като се занимава с геоложки проучвания и събира  животински и растителни експонати, докато Бийгъл изпълнява своята хидрографска мисия.
На Галапагоските острови Дарвин отбелязва, че представителите на птицата многогласен присмехулник (Mimus polyglottos) в Чили и на всеки отделен остров се различават едни от други. Записва си информацията, че размерът на черупката на костенурките варира леко в зависимост от това, от кой остров произхождат. В Австралия при вида на двуутробното плъховидно кенгуру (семейство Potoroidae) и на птицечовката Дарвин има впечатлението, че тези животни са създадени от двама различни Създатели. Аборигените намира за „приятни и с добро чувство за хумор“, отбелязва и страданията им, породени от европейските заселници.

Дарвиновата Теория е написана в началото на книгата „Произход на Видовете“
„Имайки предвид, че от един вид се раждат повече индивиди, отколкото е възможно да оцелеят, следователно, отново и отново възниква борба за оцеляване. От това следва, че всяко същество, ако се изменя слабо в посока, в която му носи полза, под влиянието на комплексните и понякога променящи се условия на живот, ще има по-добри шансове за оцеляване, в което се изразява естественият отбор. Съобразно строгите закони на наследствеността, всеки отбран вариетет ще се стреми да разпространи своята нова модифицирана форма.“

Кампанията по честването на рождения ден на Дарвин  започва през 1999 и цели глобално честване на неговия двувековен юбилей през 2009, Организаторите се надяват, да въведат национален празник на Дарвин в  Европа и особено в Англия.

Само преди 2 столетия Англия е била силно повлияна от Библейското християнство. Но днес в тази нация Божието слово е заменено с „Произхода на видовете“. Забелязват се същите промени в Америка и други страни, където думите на Създателя са отхвърлени в полза на смъртта и борбата за оцеляване в продължение на милиони години.

Защо спорът сътворение-еволюция е толкова важен? Защото той засяга разликата между авторитета на Божието Слово и този на невярващия и грешен човек. Това е разликата между езическото и общуването със Създателя и Спасителя, Господ Исус Христос.

Предлагаме ви два филма,  които показват християнската гледна точка, както и много проблеми, които еволюцията не може да реши.

За да поръчате, просто се свържете с нас! »
 

Фактът обаче е, че, съзнателно или не, милиарди хора по целия свят празнуват рождения ден на една историческа личност, позната като Исус Христос от Назарет. Трябва да признаем, че това е нещо уникално: Със сигурност целият свят не празнува моя или твоя рожден ден, камо ли чрез него да делят времето на „Преди” и „След”. Защо тогава Исус е толкова специален?

Първо, Той сам казва, че е Бог. Знаем за най-различни други „велики личности”, като Мохамед, Буда, Далай Лама и т.н., но те идентифицират самите себе си като пророци, духовни наставници и учители. За разлика от тях, Исус ясно и неведнъж казва на хората, че е Бог. Доста… дръзко твърдение.

Второ, самото Му учение е уникално – не представлява списък от типа  „10 стъпки за постигане на святост”, нито пък дълги наставления кое как, кога и къде трябва да се прави и какво да не се прави, за да се доближиш до Бог. Исус казва: „Аз съм пътят, истината и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мене”.

Трето: Много хора и днес най-удобно считат, че Исус е бил просто велик учител или пророк. Но ако Той наистина е възкръснал от мъртвите, ако наистина е Месията… ако действително е Бог в човешка форма, за когото толкова много старозаветни пророци пишат? Всъщност, пророчествата в Стария Завет за Месията са над 100. Исус изпълнява всяко едно от тях. Вероятността всеки друг човек да изпълни дори само осем от тях е 1/1016. Удивително, нали?

Освен това, според писаното в Библията, Исус представя себе си по-силен от проблемите ни и способен да посрещне нуждите ни. Редицата чудеса, които извършва, са доказателство за това. Но Той предлага нещо много повече от снабдяване на нуждите, изцеление на болестите и разрешаване на проблемите; нещо, което само Бог може да даде: опрощение на греховете и вечен живот за всеки, който повярва в Него и следва пътя Му. Това май е най-големият подарък, който някога можем да получим. 

Личност като Исус Христос заслужава да бъде почитана, а рожденият й ден – честван, защото това всъщност е рожденият ден на Божия Син.

И така, ако се чудите какво можете да подарите на Рожденика този път, знайте, че единственото нещо, което ще Го зарадва, е да се покаяте за греховете си, да Го приемете в сърцето си и да оставите живота си в Неговите ръце.

Колкото до писмото до Дядо Коледа (или Санта Клаус), не му мислете толкова. Белобрадият старец така или иначе вече не съществува, понеже е бил реален, нормален човек от 3 век сл. Хр., преди хората да го превърнат в приказка. Та, Свети Николай (както си му е името) е роден в гр. Патара, част от тогавашната Римска империя, ръкоположен за епископ в църквата в град Мира и известен с това, че употребил цялото наследство от заможните си родители за извършване на благодеяния, стараейки се да изпълнява написаното в Матей 6:2-4. Всъщност той е бил щедър човек, с добро сърце, който служи на Бога – на Този, заради Когото празнуваме, на Този, заради когото съществуваме.
 

За да научите повече, как може да имате лична връзка с Господ, вижте статията

"Да познаваш Бог" »

Пишете ни! Ще се радваме да ви отговорим
Ники и Деси Пловдив	Иво Пловдив	Натали София