Да живееш с надежда
Студент, носител на HIV и болен от хемофилия, изживял живота си с надежда … поради някаква причина. Как можеш да имаш надежда, независимо от това какво ще ти поднесе животът…
От Стив Сойър
Една лична, истинска история… В основното училище Стив Сойър, страдащ от хемофилия, е заразен с вируса HIV и хепатит С от нестерилна донорна кръв. По-късно, на 19-годишна възраст, знаейки, че смъртта му предстои, Стив прекарал последните си години в обикаляне по стотици университети, за да споделя със студентите как се е научил да живее с надежда и мир всред ужасните обстоятелства. Хиляди студенти, които са слушали Стив, биха ви казали, че неговата истинска история за надеждата и Божията любов е променила живота им завинаги. Следният редактиран разказ е от посещението му в Калифорнийския университет в Санта Барбара:
Покрай брега на Мейн имало военноморски кораб, плаващ сред много гъста мъгла. През нощта флотският курсант видял в далечината неподвижна светлина и веднага докладвал на капитана: „Има някаква светлина в далечината, която се приближава право към нас. Какво да направя?” Капитанът му казал да подаде светлинен сигнал на плавателния съд, насочвайки го да смени курса си. Получили обратен сигнал: „Не, вие сменете курса си.” Капитанът пак дал инструкции на приближаващия се съд да смени незабавно курса си. Отговорът отново бил: „Не, вие сменете вашия.” С последен опит курсантът сигнализирал: „Говори капитанът на американски военноморски кораб и вие трябва да смените незабавно курса си.” Отговорът бил: „Не, вие сменете вашия. Това тук е фар.”
Тази история е илюстрация на това, как хората са склонни да се отнасят към болката и страданието. Винаги искаме обстоятелствата покрай нас да сменят курса си, вместо да променим себе си, за да се изправим пред тези обстоятелства. Моят живот е перфектен пример за това.
Да живееш с HIV: Ранен етап
Бях роден с хемофилия – нередност в кръвта, която кара костите и ставите ми да се подуват без причина. Хемофилията се лекува с протеини, доставени от резерв с дарена кръв. Е, някъде между 1980 и 1983, един от донорите ми е бил заразен с вируса HIV. Като резултат всички лечения (вероятно стотици), извършени чрез този резерв, са били заразени с HIV. По-късно прихванах и хепатит С по същия начин.
Всъщност не ми беше казвано, че съм HIV позитивен до втората ми година в гимназията. Когато ми бе съобщено, първоначалната ми реакция беше напълно обичайна за случай, в който трябва да се справим с нещо, което не е по силите ни. Аз просто отрекох да съм HIV позитивен и се опитах да се преструвам, че ми няма нищо. HIV не болеше като хемофилията. При хемофилията, когато ставите и мускулите ти се подуят, е много, много болезнено. Но HIV нямаше никакви външни признаци. Наистина не можеше да се забележи каквото и да било, затова беше лесно да се преструвам, че го няма. Родителите ми постъпваха по същия начин. Казваха ми: „Изглеждаш добре, така че би трябвало да си добре.”
Да живееш с HIV: Отричане
Много сполучлив пример за подобен вид отричане на фактите е филмът „Монти Пайтън в търсене на Светия Граал”. В едната сцена крал Артур върви из гората и се натъква на един рицар, носещ очукана черна броня. Рицарят застава на пътя му и крал Артур осъзнава, че няма да може да премине, ако не победи рицаря в двубой. Влизат в битка и крал Артур успява да отсече ръката на черния рицар. След това прибира меча си, покланя се и тръгва напред, но рицарят извиква: „Не!”, а кралят казва: „Та аз ти отсякох ръката!” Рицарят поглежда към нея и казва: „Не, не си.” При което крал Артур поглежда към земята и казва: „Ето там лежи ръката ти!” А рицарят отговаря: „Това е само драскотина.” Кралят осъзнава, че трябва сериозно да осакати този тип, за да си проправи път. Битката продължава и Артур отсича всички крайници на рицаря, докато от последния не остава нищо друго освен торс с глава. И докато Артур преминава, можете да чуете как зад него все още рицарят крещи: „Върни се, страхливец такъв! Ще ти отхапя коленете!”
Е, безспорно, този рицар беше в отрицание. Не можеше да приеме факта, че е загубил битката. И при все, че това е един хумористичен пример за отричане, опасностите от отричането са много, много реални. Ако аз бях продължил да отричам факта, че съм HIV позитивен, можеше да не взема необходимите мерки – с малки резки по пръстите и подобни неща – и можеше сериозно да навредя на някого или дори да го убия. Но опасностите за самия теб, когато отричаш подобно нещо, също са много сериозни и болезнени. Когато потискаш едно нещо толкова дълго време и се мъчиш да се преструваш, че не е там, то нараства. И в края на краищата експлоадира.
Да живееш с HIV: Безполезността на отричането
За около три години успешно отричах да съм HIV позитивен. Въпрeки това, в последната година от гимназията се разболях сериозно. Започнах да показвам симптомите на тази болест. Т-клетките са белите кръвни телца, които се борят срещу инфекцията, и техния брой в тялото ти показва дали си HIV позитивен или имаш СПИН. Когато Т-клетките ти паднат под 200, се смята, че имаш напълно развит СПИН. Е, моите бяха 213 и продължаваха да намаляват. Бях много, много болен и много блед, не можех да задържам храната. Вече не можех да се преструвам, че моят СПИН/HIV не е истински – беше страшно реален.
Отричането на фактите не можеше да бъде вариант, така че трябваше да открия друг начин да се справям с всичко, през което преминавах. Първото, което се опитах да направя, беше да обвиня някого. Мислех, че ще се чувствам много по-добре, ако някой се приближи към мен и ми каже: „Стивън, вината е моя, човече. Съжалявам.” Така че, като начало, реших да обвиня цялата хомосексуална общност. Удобен предтекст. Но след като помислих, осъзнах, че е много глупаво да виня цяла група хора за моя проблем. След това реших да прехвърля вината на Бог. Значи, аз по онова време не вярвах наистина в Бог, но реших, че ако има някой, който да контролира ситуацията, то това трябва да е Той. Така че обвиних Бог.
Да живееш с HIV: Гняв
Когато намериш нещо, към което да насочиш всичката си насъбрана болка, тя се превръща в гняв. Дори в ярост. И така, започнах да процедирам с гняв към всичко, с което се сблъсквах. Винаги когато някой кажеше нещо, което по принцип би могло само да ме подразни, аз направо избухвах. Блъсках с юмруци по стените. Изпотрошавах си стаята; все подобни проявления.
Но открих, че гневът има способността да помрачи ума ти, а това ти пречи да постъпваш рационално. По-лошото е, че по този начин нараняваш тези, които обичаш. Много по-добър начин да се справиш с болката е да си поплачеш – така не нараняваш никого, а и на теб ти олеква.
Е, в един момент бях достигнал дъното. Бях много болен и загубих огромно количество маса. Затворих се в стаята си, крещях, псувах Бог, удрях стените с юмруци. Тогава влезе баща ми и затвори вратата зад себе си. Баща ми е лекуващ се алкохолик. Чрез терапевта си беше научил за съществуването на една Висша сила, беше научил за Бог. Татко ме погледна и каза: „Знаеш ли Стив, аз не мога да ти помогна. Докторите не могат да ти помогнат. Майка ти не може да ти помогне. Сам не можеш да си помогнеш. Единственият, който може да ти помогне сега, е Бог.” След това излезе от стаята и затвори вратата.
Да живееш с HIV: В търсене на утеха
Е, аз тъкмо бях свършил с псуването на Бог, така че не се почувствах много на място да моля помощ именно от Него. Но, ето ме там без всякакъв друг избор. Свлякох се на колене и през сълзи казах: ” Добре, Боже, ако си там, помогни ми и аз ще ти помогна.” За отрицателно време си възвърнах всичкото загубено тегло. Броят на Т-клетките ми скочи на около 365, което беше доста добре. Чувствах се страхотно, просто си беше страхотно. И си помислих: „Добре, благодаря Ти, Боже. Чао. Беше супер. Довиждане.”
Завърших и през лятото отидох в колежа, за да взема проверочния си изпит за определяне в какъв клас ще бъда. Тогава срещнах и съквартиранта си. Отидох там и след теста се изправи пред мен това високо, сухо, русо момче. Каза: „Ей, изглеждаш ми нормален. Искаш ли да ми бъдеш съквартирант?” Аз си помислих: Е, добре де, не изглеждаш така, но… „Разбира се.” Станахме съквартиранти и даже най-добри приятели. Разбрах, че съквартирантът ми беше християнин. По това време имах следния изграден образ за един християнин: лицемерен, снизходителен и осъдителен човек. Смятах, че това е всичко, което би представлявал за мен един християнин. Но съквартирантът ми беше различен.
Той имаше дислексия. Забелязах, че когато учеше и внезапно получеше криза – момент, в който аз бих блъскал стените и унищожавал разни неща – той просто спираше, затваряше си очите, казваше молитва, поемаше дъх и продължаваше работата си. Това направо ме разби. Мислех си: „Как можеш да не счупиш нищо?! Трябва да потрошиш нещо!” Бях изумен от това, че той беше способен да постъпи по такъв начин.
Един ден той ме покани да отида с него през пролетната ваканция на Дайтона Бийч. Докато бяхме там, приятелят ми започна да говори с човека до нас. Отначало говорехме общи неща, нормален разговор. Тогава приятелят ми реши да навлезе в дълбоки, сериозни теми. Аз не исках да се забърквам в това. С много неща се борех. Много е тежко да знаеш, че ще умреш толкова млад. И изобщо не ми се искаше да обсъждам подобни теми с някакъв непознат на плажа, затова някак си се оттеглих от разговора. Те продължиха да си говорят и накрая се стигна до момента, в който приятелят ми се опита да обясни в какво вярва като християнин. Винаги съм си имал изграден образ за понятието „християнин”, но всъщност изобщо не знаех какво вярват или мислят. Така че аз се позаслушах в това, което той говореше.
Да живееш с HIV: Какво Бог предлага
Не съм сигурен дали ще го обясня толкова добре, колкото него, но той каза нещо от сорта: „Очевидно, аз вярвам в Бог. И вярвам, че Бог ни е създал, за да има взаимоотношения с нас. Но ние не искаме да имаме нищо общо с Него и затова Го отхвърляме. Това отхвърляне, този бунт – независимо дали е активно бунтуване срещу Него или пасивна индиферентност – Библията нарича грях. Не харесвам думичката „грях”, затова си го представям само като отблъскване на Бога. И поради това и поради факта, че сме създадени да имаме взаимоотношения с Него, има наказание. Наказанието за нашия бунт е смърт, ниe умираме. А има и духовна смърт – да сме отделени от Бога.” Аз си помислих: О, това е върхът!
Така че казах: „Но Бог ни обича.” А той отвърна: „Но Бог също така е справедлив. Любовта без справедливост нищо не означава.” За мен в това изобщо нямаше смисъл. Така че той обясни: ‘Ами, представи си човека, за когото най-много те е грижа на този свят. Този, за когото веднага би дал живота си. След това си представи, че си отблъснал този човек и не се виждате дълго време. Тогава виждаш този човек на 20м. от теб и се втурваш към него с разтворени ръце да го прегърнеш, а той те спира и казва: „Ти ме отблъсна, не помниш ли?” Сега си представи да отблъснеш Бог, най-великата любов във вселената.’
Аз си помислих: „Ле-ле… Това не е добре.” А той каза: „Е, за щастие, не приключва с това. Тъй като Бог ни обича толкова много и е загрижен за нас, реши да поеме наказанието вместо нас. Той изпрати Сина Си, Исус, да умре на кръста на наше място. И понеже Исус (бидейки Бог в човешки образ) изживя един безгрешен живот, Той бе способен да плати наказанието вместо някой друг. Той плати за нас.”
И продължи: „След това Исус възкръсна от мъртвите, три дни по-късно. Той победи онази духовна смърт и ни предлага вечен живот. Така че няма просто да умрем – ще отидем да прекараме вечността с най-великата любов във вселената.”
Казах: „Супер.” „Обаче” – каза той – „въпреки че Бог ни предлага това и е платил вместо нас, ако ти не приемеш това предложение…от теб си зависи.” Не ми беше станало много ясно все още и за щастие нито на момчето до мен. Затова приятелят ми рече: „Добре, представи си, че караш по пътя ей тук. Караш с 120, а ограничението е 50. Хвърчиш по пътя и едно ченге те отбива от пътя и ти пише акт. За да платиш глобата, трябва да се явиш в съда следващия ден. Като влизаш в съдебната зала, виждаш, че съдията е баща ти. И си мислиш: Ей, това е татко. Баща ти те поглежда и започва: ‘Стив, наруши ли закона?’ И ти отговаряш: ‘Е, да.” И така той казва: ‘Добре, $500 глоба или два дни в затвора.” Удря с чукчето и приключва.
„Значи, тъй като е справедлив и честен, той трябва са произнесе присъда. Но след това слиза от съдебната скамейка, сваля си мантията, бръква в джоба си и ти подава $500. Тъй като те обича, той иска да плати глобата вместо теб. Но ти трябва да приемеш парите. Той стои там с 500 кинта, казвайки: ‘Ето, вземи.’ А ти отказваш. По същия начин все едно казваш на Бог: ‘Не, мерси. Просто ще си прекарам вечността отделен от теб.’ Това е избор, който трябва да направиш.”
Приятелят ми каза, че начинът, по който можем да приемем плащането, е чрез молитва. Рече: „Просто приемаш Божието плащане. Става по Негова милост. Не трябва да направиш каквото и да било, за да го получиш. Това е просто подарък от Бог.” Това беше първият път, когато чух за милост. Той добави: „Това е дар, който приемаш с вяра чрез молитва.” И приятелят ми предложи да се моли заедно с онова момче. И докато той се молеше на глас, аз се също се молих, на ум.
Да живееш с HIV: Преодоляване на страха
От онзи миг нататък животът ми придоби съвсем нова перспектива. Вече не ми се налагаше всяка вечер да си лягам обезпокоен дали ще се събудя на следващия ден. Вече не се страхувах да умра, защото нямаше всичко да свърши с една чернота, една тъмнина. След като умра щях да прекарам вечността с най-великата любов във вселената. Беше толкова окуражаващо.
Моите родители също приеха „платежа”. Помолиха се на Бог, както аз бях направил. И техните животи също придобиха съвсем нов изглед. Изумително е като си помисля, че ми позволиха да пътувам надалеч, знаейки че ми остават около 6 месеца живот. И можете да си представите колко им е тежко да гледат как синът им умира пред очите им, а те не са способни да направят каквото и да било. Но сега единствената причина, поради която те могат да го понесат и аз мога да се справя с това, е, че всеки един от нас е приел Христос в живота си.
Да живееш с HIV: Познаване на Бога
Мога ли да ви предоставя шанса да приемете Божия дар? Ако имахте лек за СПИН, сигурно щяхте да ми го предложите. Знам как да отида във вечността. Това е дар от Бог. Така че, аз се опитвам да ви го предложа. Ако преминаваш през нещо, с което не можеш да се справиш сам и би искал да имаш някого до себе си, който ще те подкрепя и привдига, когато целият свят те подритва и напада в гръб, тогава моля ви, кажете тази молитва с мен сега. Няма да бъде някаква магическа фраза или заклинание. И не е някакво страхотно емоционално преживяване или мисъл. По-скоро е начало на взаимоотношения с Бог. И както всяко друго взаимоотношение, отнема време. Изисква усилие. Но ви моля настойчиво: Ако наистина мислите, че се нуждаете от това, не подминавайте възможността. Тя е безплатна.
И така, сега ще се помоля. Молитвата няма нищо общо със затваряне на очи, навеждане на глава, сключени ръце или викове: „Алелуя!” Нищо подобно. Тя е отношение на сърцето. Тя казва на Бог: „Боже, престъпих закона. Отблъснах Те. Но искам да се завърна, приемайки цената, която си платил за мен.” Ако чувствате, че имате нужда от това, молете се с тази молитва сега. „Господи Исусе, нуждая се от Теб. Благодаря Ти, че умря на кръста заради мен. Моля те да дойдеш в живота ми и да ме направиш човека, който винаги си искал да бъда. Амин.”
Е, ако искрено сте се молили, то току-що сте започнали най-великото взаимоотношение, което някога може да имате – взаимоотношение с Бога. И то не приключва с една молитва. Връзката с Бога е процес. Означава ежедневно да се доверяваш на Бог, да се опитваш да правиш не винаги това, което искаш или ти изглежда добре в момента, а да се замисляш какво би искал Бог да направиш. Някои хора са ми казвали: „Християнството ти действа добре и това е чудесно. Не могат ли други религии да паснат на други хора?” Това е добър въпрос. Вярвам, че Бог ни е дал един път до Него – чрез смъртта на Исус на кръста – въпреки и да съществуват елементи на истина и в други религии. Те представляват дълги списъци от морални закони: „Прави това по седем пъти на ден и то ще те приближи към Бог.” Но ако се опитваш да се приближаваш към Бог, колко трябва да се трудиш? Откъде знаеш кога си достигнал този момент?
Мисля, че именно тук истината се открива в християнството: милостта на Бог. Знаейки, че никога не можем да достигнем съвършенството на Бог, можем да се доверим на Неговата прошка. Целта е да вървим по Неговия път, въпреки че доста ще оплескваме нещата. Правиш грешки, но продължаваш напред, продължаваш да работиш по въпроса, доверявайки се на Божията благодат. Молиш се. Четеш Библията. Откриваш какво Бог иска от теб. Един ден ще имаш мир. Може да не стане преди да пристигнеш в небето, но пък тогава така или иначе ще е завинаги.
Ако се разправяте със симптоми на HIV, хемофилия или хепатит С като Стив – или може би с други проблеми в живота – и искате да видите друго обяснение на това, което Стив се опитваше да сподели, моля вижте статията "Да познаваш Бог".
- Току-що поканих Бог в живота си »
(следва малко полезна информация) - Може да искам да поканя Исус в живота си. Моля, обяснете това малко по-подробно »
- Имам въпрос »
«»« «»« «»« «»« «»«
Стив Сойър умира от чернодробна недостатъчност, причинена от хепатит С, на 13 март 1999г. Нека неговата истинска история ви насърчи да приемете Исус, както Стив беше направил. В последните дни от живота си, той каза, че искал да говори „само още в един колеж”. Защо? „Ако трябваше да се разболея от тези болести, които ме убиват, за да може един-единствен човек да разбере, че може да има връзка с Бога, то тогава си заслужава. В светлината на вечността, това е всичко, което има значение.”
Можем да имаме вечен живот, приемайки Исус. Няма да отидем в небето като правим добри неща. Вечният живот е безплатен подарък за онези, които ще повярват в Исус. Библията казва…
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.” (Йоан 3:16)
„Всички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.” (Исая 53:6)
Исус казва: „Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот.” (Йоан 5:24)
„О смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?” (I Послание към Коринтяните 15:55)
„…Бог ни е дал вечен живот и този живот е в Неговия Син. Който има Сина, има този живот; който няма Божия Син, няма този живот. Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете че имате вечен живот (I Послание на Йоан 5:11-13)
Снимки: Гай Джерард и Том Милс © Worldwide Challenge
Статията е публикувана
в категория Live!.
Изпрати на приятел
Loading ...
11 December 2008 в 9:18
mn be6e syrcerazdiratelno.Wqrata le4enieto koeto bi ni spasilo
15 December 2008 в 21:53
много хора си позволяват да живеят с вяра
- всеки сам с вярата си
- така преодоляват несгодите си
Човек е само един миг (човешки живот) на Земята
- а вечният живот е безкраен
… но от това колко вярва и как вярва зависи дали ще продължи да “живее” при Бога
или душата му ще потъне в земните недра, защото само душите със светлина могат да се издигнат, а черните души (бездушните, без вяра) пропадат …
16 December 2008 в 18:11
Стив Сойър e починал 1999 г. Но въпреки че е било миналия век, по това време е имало ВААРТ (HAART) терапишя която ограничава развитието на HIV и така не се позволява броя на Т-клетките да спадне под 200, защото няма кой да ги напада. Тази Терапия ВисокоАктивнаАнтиРетровируснаТерапия я има и в България а със сигурност ”99 г. и в САЩ.
За нея обаче нищо не се споменава.
А все пал се пише в studentslife.bg
22 December 2008 в 10:54
Много исках да прочета това, което е написано, но съжелениие с този зелен фон щяха да ми “изтекат” очите и се отказах.
22 December 2008 в 17:15
Жалко за горкото момче… и жалко, че използват историята му за прокарване на суеверия и религиозни брътвежи.
24 December 2008 в 17:00
ама това е неговата история. Той я е писал
2 January 2009 в 2:02
bog naistina ni pomaga , poradi ogromnata si lubov kum nas. tazi istoriq e surcerazdiratelna, no moje da vduhne i nadejda.
6 January 2009 в 7:55
Този, който не вярва в съществуването на Бога не е просто глупав - той е безумен. Защото да
гледаш този чудно устроен свят и да смяташ, че атомите и молекулите някак сами са се подредили
- това е наистина безумие. По-голямо от това да
твърдиш, че тухлите и панелите сами са изградили град София.
8 January 2009 в 15:42
ne sum religiozna fanati4ka,az sum edno suvsem normalno momi4e, vqrvam v bog,za6toto ne edin put v jivota mi,mi e dokazval,4e su6testvuva,vinagi,kogato sum se molila za ne6o to e stavalo….
10 January 2009 в 18:55
Ako naistina iskreno Go potarsish, Bog kopnee da se isjawi w jiwota ti po prekrasen i newerojaten na4in specialno za teb. Ako iskash da nau4ish za Bog w moja shiwot mi pishi.
13 January 2009 в 14:36
Моля Ви прочетете книгата “Диагностика на кармата”, ако нямате възможност поне потърсете в нета инфо за Автора й Лазерев и вижте това, което го пише и ще разберете много неща за живота и Бог.
13 January 2009 в 14:36
грешно съм написала името на автора Лазарев сори
14 January 2009 в 0:32
Добре е, че дори изкуствено и празно понятие като “бог” има своята прагматична стойност.
17 January 2009 в 20:53
Накара ме да се замился тази история на Стив това не е просто ”иустория” това е неговия живот … всички тези болести които са му се струпали,Накрая може би,силната вяра в Бог,му е дала още хубави моменти които е изживял,именно тя макар и в последните му мигове живот го е научила на много неща.АЗ лично вярвам в БОГ,ЗНАМ че съществува и в трудни моменти ни помага,нО НИЕ понякога го забравяме ,Това е грешката ти,Тои винаги е съществувал и ще продължи да съществува не само там горе някъде на небето,Ние го носим в себе си ,ТОЙ е в сърцата ни,ЗАВИНАГИ!
22 January 2009 в 1:30
Аз не отричам нищо..незная дали е Бог,или някаква сила там горе,но има нещо!Само знам и нещо друго,Всичко е в главите ни,в начина на мислене,имаш ли силен дух можеш да победиш всичко,Бог е може би мотивация умът или мисълта да се активизира,да се мобилизира,за да се справи с дадената ситуация!
24 January 2009 в 16:05
Vjarata v Bog osven vsi4ko ostanalo, e sa6to znak za prisastvieto na opredelena intelektualnost u 4oveka..da bade6 religiozen, samoto usmisljane ne religiata ne e po vazmojnostite na vsekimu..mnogo hora se s4itat za religiozni bez vsa6tnost da sa izjasnili za sebe si kakva e potrebnostta im ot Bog, vrazkata im s Bog..s dve dumi Bog i tolkova blizo do nas, kolkoto pove4e sme v sastojanie da go osmislim ..
24 January 2009 в 22:54
Да бъдеш сам и болен е ужасно. Стив се е доверил на Бог и той го е подкрепил, помагайки му да преодолее много проблеми и да вдъхне кураж и на други.Аз съм в някакво подобно положение и толкова се надявам Бог да помогне и на мен. Може би и това, че съвсем случайно поподнах на този сайт сега, е знак от Бога.Да, задължително ще се помоля с молитвата на Стив.
25 January 2009 в 15:28
tazi istoriq me raz4ystva adski mn
25 January 2009 в 15:32
Vqrata v Bog e NADEJDA da produljish na Pred!!!Nezavisimo v kakwi trudni i bezizhodni sitoacii si i dali si bolen ot nele4ima bolest. Tazi istoriq te kara da se zamislish v/y mn ne6ta.
2 February 2009 в 8:47
Защо винаги ни пробутват американския начин на възприемане на Бог?Нима ние сме безбожници?На нас ни е необходимо да се говори на нашия език за Бог,за нашите родни истории,които са по-близки до сърцата ни защото са се случили тук при нас,на наши сънародници,на наша територия,през вековете на нашата история!Имаме толкова много и много по-красноречиви примери за вярата в Бог,които достигат до сърцата ни неразкрасени и неизмислени от собствената ни история!Ние сме студенти и е непростимо да не познаваме собствената си история,да не знаем как се е съхранил българския дух през вековете!Нима не знаете колко нашественици са минали през нашите земи и са мачкали,убивали и изтезавали нашия народ заради вярата ни в Бог?Нима не ви е известно от историята за героизма на нашите деди,които не са предали вярата си и са умрели изтезавани по най- варварски начин?Как може да не ви разтърси трагедията в църквата в Батак,където още се пазят костите на избитите в криптата на църквата заради вярата ни в Бог?Нима никога не сте чели “Епопея на забравените”от Вазов?Ами вземете и я прочетете!Защо забравихте дедите ни,които само преди сто години бяха убити,насилени,опозорени и изклани пак заради вярата им в Бог?Защо забравихте за собствената си вяра в Бог?Заради нея сте се родили и вие като Българи,а не американци,нито сърби,нито сте гърци?Защо е нужно да четете за вярата на чужд народ?Вземете книгите на Иван Вазов,Елин Пелин,Пенчо Славейков,Петко Рачов Славейков,на Христо Ботев!Прочетете “Бурята” от Цончо Родев,прочетете Йордан Йовков и прекрасните му разкази за героизма на нашия народ пак заради вярата му в Бог!Как може да забравите за пролятата кръв на цял един народ,който заради вярата си в Бог е направил възможно да се родим всички ние?Как може да сте слепи за силата на вярата на на собствения си род и да търсите примери за вярата в други народи,които тепърва прохождат в нея,а ние съществуваме вече 14 века заради същата тази вяра!В мен още гори мъката и унижението на моите прадядо и прабаба,които са били принудени да бягат,защото турците са им запалили селото,и са ги преследвали за да ги убият,когато са бягали ужасени и са били съсичани деца,майки с малки бебета,и бебета по най-жесток начин…Другия ми дядо е бил убит заедно с всички други мъже на моста над селото,където са били събрани уж да им съобщят нещо,а наоколо имало скрит аскер/турска войска/ и са ги разстреляли до един,а жените и децата са изклали тези,които не са успели да избягат…И всичко това пак заради същата вяра!Прочетете “Даваш ли даваш балканджи Йово хубава Яна на турска вяра?”—Море войводо глава си давам,Яна не давам на турска вяра!”
Вярата не е само надежда тя е живот,хляба насъщен!Не е нужно човек да пострада за да потърси вярата,или да чака някакво чудо за да повярва в Бог!Нужно е постоянно да вярваме и да се уповаваме в Бог,да се молим ежедневно за щастие,мир и благоденствие,да благодарим всеки ден за благата,които получаваме,от труда на всички хора и да се молим за благоденствието на целия човешки род!
2 February 2009 в 18:21
Bolna sym ot diabet. Vsi4ko tova sym go minala, samo ne sym dostignala do vqrata. A moje bi samo tq mi ostava? Znam ve4e kakvo e da se bori6 za vseki den, i to sa, za6toto nqmam semeystvo. I may ne sa religiozni brytveji, a prosto edna izstradana istina. Pojelavam vi da ste zdravi i da se radvate na vsqkA SEKUNDA, drugoto e prexodno!!!!!!!!!
3 February 2009 в 10:03
Мила Роси,съчувствам ти за твоя здравословен и личен проблем и най-искрено ти желая добро здраве и лични успехи!Ако ти разкажеш своята история,която е истинска,неподправена и съществуваща в нашия свят,ще достигнеш до всички сърца,готови да откликнат с любов на твоята любов,със съчувствие и желание да ти помогнат в болката и проблемите ти,защото сме близо до теб и ни е близка съдбата ти,защото всички си имаме някаква болка,която ни измъчва,но въпреки нея сме готови да помогнем на други за да ги подкрепим и им дадем вяра в доброто и любовта,вяра в самите нас…Вярата в Бог ни прави такива-да се обичаме,да си помагаме и подкрепяме,да разбираме и съчувстваме,да се борим за по-добър живот и да се молим заедно за милостта Божия…
Имам много близки хора,които си отидоха от рак съвсем рано,имам племенница,която на две годинки се разболя от диабет и цял живот е на диета и инсулин,имам син който е с много тежко заболяване и не мога да направя нищо за да го лекувам,защото нямам толкова много пари за да осигуря лечението,прегледите и изследванията…
Не съм единствената с тези проблеми и знам,че не само аз се уповавам на милостта на Бог,но и всички,които познавам…
Повярвай,че всеки има своята болка и бъди силна за да преодолееш своята,като се утешаваш,че има и още по-голяма болка от твоята…Казваш че нямаш семейство…Много е тъжно това…Ако можех да ти дам такова с радост бих го направила…Но аз мога да ти дам само обичта си,защото самата аз съм без свой дом,разведена с три вече почти пораснали деца и нямам къде да те приютя…
Но горе главата!За всяка болка има лек!Ако желаеш да си поговориш с мен можеш да ми пишеш на пощата synny_sl@yahoo.com! Ако мога да ти помогна,дори съвсем малко,знай че с радост ще го направя,защото дори и малкото,понякога е решаващо да обърне посоката на живота ти!Дерзай мила!Всички любещи са с теб!Пиши,когато можеш!
16 February 2009 в 2:22
az vinagi sum vqrvala v bog znam 4e toi e sus vsi4kite nas. pomognal mi e mnogo puti v moq truden jivot. i az sum dete na razvedeni roditeli ziveali sme s maika mi sami trite deca.imali sme mnogu trudni momenti no vinagi bog ni e pazil. sega sum v mnogo zle situacia misla 4e sum bolna ot neshto podobno. no vqrvam v bog i se nadqvam da mi pomogne i ne samo na mene a na vsi4ki nas. nikoga ne gubete vqra!!!! neka da bog ni pomogne na vsi4ki da preodoleem sqkakvi problemi koi ne presledvat v jivota. i nai- vajnoto e da se obi4ame!!!
25 February 2009 в 6:21
Hello World
26 February 2009 в 13:07
Ами Пенчев, точно това е истината - атомите и молекулите са се подредили. Трудно ни е да го разберем защото сме ограничени във възприятията си, но това е истината.
Да, звучи невероятно, но е истина - светът е случайност. Възникването на нашия собствен живот е случайност.
Сори, пич, ама предпочитам да съм реалист вместо да вярвам във фантасмагории и примитивни суеверия.
27 February 2009 в 0:11
Caleb, ето виждаш ли че еволюцията също е религия. Ти си вярващ човече, и то силно вярващ. Избираш да вярваш, че всико е станало само.
28 February 2009 в 21:38
“Да, звучи невероятно, но е истина - светът е случайност.”
Това е най-ненаучния аргумент.
5 March 2009 в 10:37
Историята на Стив, който вече не е между живите е толкова силна и разтърсваща,защото е истинска. Милото момче е страдало от тези тежки и фатални болести и е нормално това,че в определен момент се е прекършил и предал на гнева. Хубавото в историята на живота му е,че като интелигентен и сърцат човек е намерил своята утеха във вярата и е намиерил сили да помага на другите. Поклон пред паметта на този достоен човек!
В коментарите на писалите преди мен се крие толкова много човешка болка, добри хора страдат много и се мъчат да намерят светлина в тунела. Всеки на този свят има своите болки и проблеми, но понякога се събират толкова много,че те обзема отчаяние. Моля се от все сърце за всеки човек в нужда нещата да станат по-добри, да намери своята вяра и път към щастието.
За тези, които казват, че бог не съществува и това с вярата са глупости, мога да кажа само едно- тези, които вярваме със сърцата си в нещо по-висше от нас сме по-малко самотни и повече оптимисти,защото знаем,че някой там е създал толкова красота и е влял в нас толкова любов,че самото му присъствие ни кара да сме по-добри.Намерете за себе си своя бог, толкова е просто-това е нещото, което ви прави по-добри и истински хора!
9 March 2009 в 21:04
难以置信的低价网络广告！！！即刻联系QQ：306478122吧！注明:广告。
1 April 2009 в 11:42
Обърнете се към “Йога”.Там ще намерите обяснението за бога.
П.С.
24 март 2009
СПИН не е инфекциозна болест и не се предизвиква от никакви вируси, твърди световноизвестната медичка
Предлагаме ви едно шокиращо интервю с д-р Ирина Михайловна Сезонова - лекар с тридесетгодишен стаж в борбата с вируса на СПИН. Изтъкнатата руска специалистка е публикувала много материали по този проблем, вкл. и научна информация, опровергаваща теорията за “Чумата на ХХ и XXI век”.
- Д-р Сезонова, вашата книга преобръща всички представи за СПИН. Нима наистина СПИН е медицинска мистификация от световен мащаб?
- Съществуването на вируса на СПИН беше превърнато в “научно доказано” в САЩ някъде около 1980 година. Не знам колко и как е изучаван, но за 29 години в света не се появиха много научни разработки, които експериментално и клинично да опровергаят вирусната теория за произхода на СПИН.
Нещо повече - това, че т.нар. вирус на имунодефицита на човека никога не е бил откриван, беше признато от неговите “откриватели” - Люк Монтание от Франция и Робърт Гал от Америка. Но най-лошо е, че измамата в световен мащаб продължава…
Много сериозни сили и пари са въвлечени в този процес
На Будапещенския конгрес през 1997 година Антал Мак детайлно разказа за пътя на създаване на СПИН-истеблишмънта, където влизат много правителствени и неправителствени организации и служби, представители на органи и учреждения по здравеопазване, фармацевтични фирми, различни общности по борбата със СПИН, а също и СПИН-журналистиката.
- А вие самата опитвали ли сте се да разрушите тази мистификация?
- По силата на своите скромни възможности аз публикувах две книги, редица статии, участвах в радиопредавания и телевизионни програми. През 1998 година изложих гледната точка на опонентите на теорията за СПИН и на парламентарно ниво в Държавната Дума в Русия. В отговор чух… мълчанието на всички присъстващи, включително президента на РАМН Валентин Покровский и неговия син - ръководителя на Центъра по профилактика и борба със СПИН Вадим Покровский. А по-нататък се увеличи финансирането на този отрасъл от медицината. Нима СПИН не е безумен бизнес?
- Т.е. стотици научни трудове, медицински изследвания, достоверни факти, опровергаващи вирусната теория на смъртоносния вирус просто се игнорират? Как става това?
- Работата е много проста. Ще обясня на разбираем за обикновения човек език. Никой не твърди, че СПИН няма. Това не е съвсем точно. СПИН - синдром на придобитата имунна недостатъчност, има. Имало го е, има го и ще го има.
Но той не се предизвиква от вирус
Съответно не е възможно човек да се “зарази” с него в обичайния смисъл на думата. Ако искате, така да го кажа, човек може да го “придобие”, да си го “навлече”. За имунодефицита знаем отдавна. На всички студенти по медицина още преди 30-40 години, когато не бяхме и чували за СПИН, се преподаваше, че имунната недостатъчност може да е вродена или придобита. Ние познавахме и знаехме за всички болести, които сега се обединиха под общото наименование СПИН. Според версията на Световната здравна организация СПИН днес наричат такива по-рано известни заболявания като кандидоза на трахеята, на бронхите, на белите дробове, на хранопровода, криптоспоридоза, салоелозна септицемия, туберкулоза на белите дробове, пневмоцистна пневмония, простия херпес, цитомегаловирусната инфекция, рак на шийката на матката (инвазивен), синдрома на изтощението и други.
Спекулациите около проблемите на вируса на СПИН са най-голямата измама на съвременния медицински пазар
Състоянието на отслабналия имунитет, т.е. имунодефицитът, е известен отдавна на медиците. Съществуват социални причини за имунодефицита - нищета, недояждане, наркомания и прочее. Има и екологични. Във всеки конкретен случай на отслабнал имунитет се налага добросъвестно и внимателно изследване на болния за откриване причините за имунодефицита.
Повтарям, синдром на придобитата имунна недостатъчност е имало, има и ще има. Така както е имало, има и ще има болести, възникващи в резултат на отслабналия имунитет. Нито един лекар, нито един учен не може да отрече този факт и не го отрича. Аз обаче искам хората да разберат едно.
СПИН не е инфекциозна болест и не се предизвиква от никакви вируси
Досега няма научни доказателства за наличие на вирус на имунна недостатъчност на човека, предизвикващ СПИН. Ще цитирам световноизвестния авторитет Кари Мулис, биохимик, Нобелов лауреат: “Ако има доказателство, че вирус на имунодефицит на човека предизвиква СПИН, то трябва задължително да има научни документи, които заедно или поотделно да демонстрират този факт с висока вероятност. Няма никакъв такъв документ”.
НИКОЙ ОЩЕ НЕ Е ВИЖДАЛ ВИРУСА НА СПИН, А ЛЕКАРСТВОТО, С КОЕТО ГО ЛЕКУВАТ, Е ПРЕКАЛЕНО ТОКСИЧНО И ВРЕДНО
- Д-р Сезонова, извинете за наивността, но хората умират с диагноза вирусна имунодефицитна инфекция на човека…
- Ето конкретен пример. В Иркутск се разболява едно момиче. Откриват є положителен тест за наличие на вируса на имунодефицит и є поставят диагноза HIV-инфекция. Започнали да лекуват девойката. Тя обаче понасяла много лошо антиретровирусната терапия. С всеки ден се отбелязвало влошаване на състоянието є. Момичето починало.
Аутопсията показала, че всичките є органи били поразени от туберкулоза. Т.е. девойката просто е умряла от сепсис, предизвикан от туберкулозния бацил. Ако бяха є поставили правилната диагноза - туберкулоза - и я бяха лекували с противотуберкулозни препарати, а не с антиретровирусни, тя можеше да живее.
Моят съмишленик - иркутският патологоанатом Владимир Агеев, от 15 години насам извършва изследователска работа, посветена на проблемите на СПИН. Така например той, отваряйки телата на умрелите, повечето от които били водени като инфектирани с вируса на СПИН, установил, че всички те били наркомани
и са починали основно от хепатит и туберкулоза
Не били открити никакви следи от вирус на човешкия имунодефицит, въпреки че всеки вирус оставя своите следи в организма. В света въобще никой още не е виждал вируса на СПИН. Но това не пречи на заинтересованите лица да се “борят” с неоткрития вирус. При това да се борят с опасни методи. Нещата стоят така - антиретровирусната терапия, която трябва да се бори с HIV-инфекцията, в крайна сметка предизвиква имунодефицит, защото убива всички клетки и особено костния мозък, който отговаря за производството на клетките на имунната система. Лекарството, с което лекуват СПИН сега, отдавна е измислено за лечение на рака, но тогава не се решили да го използват, признавайки препарата за прекалено токсичен.
- Защо жертви на диагнозата СПИН често стават наркомани?
- Да, така е. Защото наркотиците са токсични за имунните клетки. Имунната система се разрушава от наркотиците, а не от вируси. Наркотиците разрушават черния дроб, който изпълнява множество функции в човешкия организъм. По-точно той обезврежда токсичните вещества, участва в различни видове обмяна. А с болен черен дроб човек може да се разболее от всичко. При наркоманите най-често се развива токсичен лекарствен хепатит.
СПИН също може да се развие от наркотиците, но той не е инфекциозен и не се предава от човек на човека
Друг е въпросът, че на фона на вече получен имунодефицит при такива хора може да възникне всякакво инфекциозно заболяване, което може да се предава от човек на човека. В това число влизат хепатит В и отдавна изучената болест на Боткин - хепатит А.
- Но тази коварна диагноза се поставя и на хора, които не са наркомани. Нима е възможно толкова лесно да се излъжат милиони хора?
- За голямо съжаление, и на хора, които не са наркомани, също поставят диагноза вирусна имунодефицитна инфекция. Преди няколко години моя позната, млада жена, лекар по професия, също ме попита: “Как така, Ирина Михайловна? Целият свят говори за СПИН, а вие го отричате?!?”. А след известно време същата тази млада жена ходила на море, върнала се и открила по кожата си някакви петна. Изследванията направо я хвърлили в шок. Тя се оказала с положителна проба за вирусна имунодефицитна инфекция. На нея обаче като на лекар й казали, че 80 % от кожните заболявания дават положителна проба за HIV-инфекция. Тя се излекува и успокои. Но разбирате ли какво би могло да се случи? Тя и след това правила изследване, което се оказало отрицателно, разбира се.
- А защо карат бременните жени да си правят тест за вируса на СПИН?
- Този въпрос също много ме безпокои. Колко трагедии! Наскоро една жена, майка на две деца и очакваща трето, изведнъж дала положителна проба. Шок и ужас за тази жена.
След четири месеца отново я изследвали и всичко било нормално
Но никой не знае какво е преживяла тази жена през тези месеци. Трябва да се премахне този тест за бременните! В много случаи той е положителен, по-скоро лъжеположителен, заради самата бременност.
- И все пак недоумението си остава…
- Действително, понякога даже професионалист може да изпадне в недоумение, запознавайки се със световната статистика за СПИН. Ето пример. Ежегоден отчет “Развитие на епидемията на СПИН”. Програми, цифри, проценти, показатели. И една малка статия в един, бих казала второстепенен абзац: “Световната здравна организация не гарантира достоверността на информацията и не носи отговорност за щетите, които може да възникнат в резултат използването на тази информация”. Но защо тогава да се чете останалото, когато има такива думи? Защо се харчат милиони за изследвания и контрол на заболяемостта от СПИН? И къде отиват тези пари?
- Д-р Сезонова, кажете направо: може ли да ни се прелива т.нар. HIV-положителна кръв и да няма проблеми?
- Това вече е правено. През 1993 година американският д-р Робърт Уилнър си влял положителна кръв. Когато го попитали защо рискува живота си, докторът отвърнал:
“Аз правя това, за да сложа край на великата смъртоносна лъжа в историята на медицината”
Аз тогава написах рецензия за неговата книга “Смъртоносната лъжа”.
- В печата често се появяват съобщения за създаването на ваксина против СПИН…
- Винаги ми е било забавно да чета такива съобщения. При това в медицинските статии авторите на такава “панацея” се оплакват, че класическият пастьоровски метод за създаване на ваксини не носи резултати.
Та той затова не носи резултати, защото за създаването на каквато и да е медицина трябва да има изходен материал, същият този “вирус”. Затова както е митичен вирусът на СПИН, така е митична и ваксината против него. Не са митични само огромните средства, отделяни за тази авантюра.
Едно интервю на Галина НИКОЛАЕВА