Емоционалната интелигентност
Успехът в живота, бизнеса, университета, както и в нашите взаимоотношения е свързан най-вече не с нашето IQ, а с нашето ЕQ
Все повече фирми откриват, че успехът им е тясно свързан с емоционалната интелигентност на персонала….
Емоционалната интелигентност е в основата на добрите ни взаимоотношения с хората около нас, на това как се справяме с проблемите, как успяваме да се организираме и до каква степен следваме целите си.
Емоционално самосъзнание
(статия на Бари Раш, говорител на EQ семинари)
Емоционалната интелигентност (ЕQ) ни помага по свеж начин да разберем кои сме наистина зад „начина ни на мислене” и това как се „представяме” пред другите. ЕQ представлява способността ни да управляваме емоциите си интелигентно. Показва как се справяме със стрес, гняв, страх, безпокойство и депресия. ЕQ включва в себе си категории като социална компетентност, самоконтрол и оптимизъм.
Едно от най-добрите качества на човек с висока ЕQ е „самосъзнанието”… тоест познаването на собствените емоции и как те се отразяват върху действията, преценките и реакциите му. Вероятно ще си припомните случай, когато сте преживели някаква криза в резултат на която сте били депресирани. Спомням си случка от университета, когато се връщах от тест по органична химия, на който ме скъсаха. Това беше третият пореден тест по този предмет, на който се провалях този семестър! Оставаше ни само още един и след него следваше изпитът. Чувствах се депресиран, отидох си в стаята, потънах в леглото и в дълбочината на отчаянието. Мислейки за „мечтите” си да продължа с образованието по медицина … ситуацията ми изглеждаше безнадеждна.
Нормална ли е подобна депресия? Абсолютно! Нормална е, но не и здравословна. Тогава какъв е проблемът? Очевидно предизвикателството е да излезем от състоянието на депресия, в което се намираме, без да причиним нещо нежелано на себе си или на другите. В моя случай никак нямаше да бъде добра идея да срежа гумите на преподавателя си!
Процесът за това да се справим с депресията започва със самосъзнанието. От всички същества сътворени от Бога, хората са единствените, които могат да преценяват себе си обективно, като вземат под внимание какво мислят, какво чувстват и какво е поведението им. Каква невероятна и силна способност притежаваме! Но тя няма да ни е от помощ освен, ако не знаем как да я използваме. Всъщност човек, който не е умствено добре, е човек, който престава да бъде функционално способен да се справя с едно или с всички изброени неща: да анализира какво мисли, чувства и прави.
Когато чуем за някой, който няма желание да стане от леглото си сутрин, който е неспособен да поеме инициативата и да свърши работата си, който е неспособен да се справя с конфликтите си и който околните описват като някой, който постоянно се „гневи”, това е показател, че поне един от няколко компонента липсва в живота му. Той не притежава емоционално самосъзнание, не е способен да преценява емоциите, които изпитва, за да може да ги анализира и да коригира себе си. Когато се ядосате на някой за това, че ви е засякъл на кръстовище и след това сте раздразнени целия ден, осъзнавате ли какво се случва емоционално вътре във вас? Това е прост пример за емоционално самосъзнание - познание, което изпитва нужда от себе-коригиране, което изисква качества на характера като смирение, търпение и честност … особено способността да признаем неправилните си реакции.
Как можем да увеличим емоционалното си самосъзнание? Един начин е, като забелязваме промяна в поведението си или реакциите си. Когато някой спи за дълго време през деня след като е спал нормално през нощта и това продължава за няколко дни, това е индикатор, че нещо не е наред. Това е депресионен сън. В моя случай с провала по органична химия тенденцията ми беше просто да си казвам „имам лош ден”. Това не е достатъчно! Човек с добра емоционална интелигентност е способен да наблюдава собственото си поведение и да мисли рационално относно него. Например той няма да си намира извинения или да обвинява други. Той си казва „това е депресионен сън, не е нормален. Трябва да помисля какво го причинява и какво друго би ми помогнало … може би спортът би помогнал.” Да открием корена на проблема зад депресионен сън е ключов момент за себе-корекция. Помислете за живота си през последните седмици. Какви са навиците, които наблюдавате и които показват начините, с които се справяте със стрес, безпокойство или депресия? Кои от тях са здравословни? Кои не? Как може да промените нездравословните? Едно предложение е да попитате близък приятел, на когото имате доверие, да ви каже как се справяте с емоциите си и да обсъдите какви промени биха ви помогнали. Да развием емоционалната си интелигентност е процес и добрата новина е, че всеки един от нас може да постигне напредък и да се развива!

30 October 2008 в 20:08
Хубава статия!Това е може би ситуация ,с която се сблъскваме ежедневно.Аз например съм ужасно емоционален човек,който не може да крие чувствата си.винаги ми е било ужасно трудно да запазя самооблдание ,особено когато някой ме е изнервил до ента степен.Но се опитвам да прилагам някои трикчета,опитвам се да наблюдавам поведението си и до колкото мога да се коригирам.Не бях чивала за EQ тестове ,но ми е интерсно да качите някакви примерни тестчета.Мерси и Успех със сайта
PS(чух за него от книжките,които раздавахте в УНСС)
24 February 2009 в 21:42
Колкото и да си емоционален все пак трябва някакси да се ограничаваш и да се контролираш.!?
26 February 2009 в 13:30
Аз съм против ограничаването.
Ето затова и не вярвам в богове и суеверия - това ме прави по-свободен.
27 February 2009 в 11:10
А каво ще кажем за хората които по природа са по-емоционални? Че немогат да се контролират ли? Хайде нали всеки може!? Да,съгласна съм всеки може да се усъвършенства,но трябва дълго да е живял сам със себе си и във всеки един момент да проявява воля и упоритост за да преодолее т.нар.депресивно състояние.Когато неживееш в стерилна външна среда обаче това е предизвикателството с което всеки трябва да се справи.
28 February 2009 в 20:43
“Аз съм против ограничаването.
Ето затова и не вярвам в богове и суеверия - това ме прави по-свободен.”
Което е пак вид ограничаване и пак е вид суеверие…А свободата е най-голямата илюзия.
Обикновенно изборът ни да сме такива или онакива е сбор от доста фактори, така че може да се каже, че ти не си имал избор, освен да си атеист, както някои да са християни. Така че и в твоя случай ти не си по свободен от един християнин.
26 November 2009 в 12:44
Хувава статия,много ми хареса!